ДЪЛБОКОУМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБОКОУ̀МЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Книж. Обикн. ирон. Който се представя, изтъква като много умен, много мъдър; дълбокомислен, дълбокомъдрен, дълбокомъдър. — Ти как тълкуваш тия думи? — Аз мисля, че под болест трябва да се разбира здраве, а под здраве — болест, — отговори шпионинът важно. Беят се замисли. Той прие вид на човек, който е разбрал напълно всичкото значение на тоя дълбокоумен ответ. Ив. Вазов, Съч. XIII, 30. Улиците тътнат от автомобили и манифестации, дъжд от позиви вали по паважите, държат се пламенни речи и дълбокоумни сказки. Хр. Радевски, Избр. пр III, 23. За куриоз ще приведем и следните два куплета от дълбокоумната пиеса: "О ти всеможна сило тайна, — о вечност, о причино крайна", в която се открива, че "земята е пъп на читав мир" и човекът е "дребен дреб". П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 257. // Който има претенции, че е много умен, смята се за много умен, много мъдър; дълбокомислен, дълбокомъдрен, дълбокомъдър. Да отговаря човек на сяка една подобна глупост, изказана от водянистите мозъци на нашите дълбокоумни политици, би било и утомително и безполезно. Хр. Ботев, Съч. 1929, 196.