ДЪЛБОКОУМНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛБОКОУ̀МНО. Книж. Обикн. ирон. Нареч. от дълбокоумен; дълбокомислено, дълбокомъдрено, дълбокомъдро. — Това е едно цвете, — планинско цвете. А Рачо Чобанът прибавяше дълбокоумно: — Това е цвете .. санким трева. Ив. Вазов, Съч. XVII, 108-109. — Кажи ми, върбо крайбрежна, какво да сторя, че да се махна от този див край? — Какво ли? — отвърна дълбокоумно върбата. — Тази работа е много проста. А. Каралийчев, ТР, 81.