ДЪЛГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГ, дългъ̀т, дълга̀, мн. дъ̀лгове, след числ. дъ̀лга, м. 1. Сума, която се дължи на някого. От няколко години дължи известна сума в една банка. Мъчи се да спечели, за да си плати дълга. Д. Немиров, Др, 108. След година той не можа да изплати дълга си и за него взеха му и двата вола. Ц. Церковски, Съч. III, 287. Той добавяше недостигналото от други страни и чрез други пътища, само нему известни, без да може обаче нито на растящите харчове да надвие, нито дълговете си да намали. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 104. Дълговете на баща ѝ бяха пораснали катастрофално, а пенсията му и продажбата на последните бижута едва стигнаха да посрещнат нуждите ѝ на елегантно момиче през летния сезон. Д. Димов, Т, 40.

2. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Нравствено изискване, задължение, което всеки човек трябва да изпълни като член на обществото (към родина, народ, семейство и под.). Едва ли не всеки ден им е било втълпявано, че на война може да се случи всичко и че те са длъжни в името на своя войнишки дълг мъжки да понасят всяко изпитание. П. Вежинов, ВР, 175. Някога чувството ѝ за лекарски дълг беше твърде силно и я вдигаше веднага, но сега смъртна леност сковаваше тялото ѝ. Д. Димов, Т, 494. — Народний войводо! — шепнеше без глас в нощта Васил, цял в тръпка и преминал с чувствата си в един такъв свят, дето личността се слива с дълга към родината. Ст. Дичев, ЗС I, 223. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет; / служители на дълг синовен, / осъди ни врага заклет. П. Яворов, Съч. I, 60. // Работа, която някой е длъжен да извърши; задължение. — Дълг имаме, господин министре, да ви придружим до селото. Ив. Вазов, Съч. XII, 136. — Дълг ми е да разпитам всички; ще има ли успех банката или няма да има. Ст. Чилингиров, РК, 36.