ДЪЛГИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀ЛГИЧКО нареч. Умал. от дълго. И след като се поспряха малко по-дългичко на мястото при оградата, откъдето се бе прехвърлил маниакът, отправиха се към пътната врата. Д. Калфов, Избр. разк., 277.