ДЪЛГОВА̀Т

ДЪЛГОВА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Продълговат. Пред нас се простря една дълговата, яркозелена котловина, покрита с тучни пасбища. Ив. Вазов, Съч. ХV, 134. Първият от тях [братята] беше на възраст около на 28-30 години,.., с черни като смола мустаци, лице дълговато. З. Стоянов, ЗБВ I, 231. Под черешата стояха три кошници, пълни с череши,.., и трите залистени с черешови зелени дълговати жилчести листа. Ц. Гинчев, ГК, 28. Когато се върнат от погребението, оставят на същото място, където лежал мъртовецът, софра дълговата от пешкир (сомак в Охрид). СбКШ, 154.

Списък на думите по буква