ДЪЛГОВЕКОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОВЕКО̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Който се отнася до много векове, обхваща или трае, съществува много векове; многовековен. Какво наследство би ни оставили фараоните от своето мрачно дълговековно владичество, ако тогавашните египтяни не вярваха в безсмъртието на душата? СбЗР, 372. Часът за страшно отмъщение на дълговековните теглила настана. НБ, 1876, бр. 1, 5.