ДЪЛГОВЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОВЀЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който съществува в продължение на много години, който трае, продължава много години; дългогодишен, дълголетен. А когато се случи да си поговорят, те [съпрузите] ще се вслушват в думите си с най-жив интерес,.. Защото чувствата и словоизлиянията са палачи на дружбата, а разсъдъкът и мълчанието я правят дълговечна. А. Гуляшки, ДМС, 186. Връстник на вековете е Дунавът. Колко съдбоносни съ‑

бития, колко много дела,.., са се разиграли тук и достойни за тях декори са били все тия брегове и тая река — величествена, спокойна и дълговечна. Й. Йовков, Разк. III, 191. Тъкмо сред поляната, два брата — два бука — клони са разперили, и двата като събудени от дълговечен сън. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 60. Наистина Родопа заслужава и приказни сказания, и дълговечна любов. Ст. Станчев, НР, 85.

2. Рядко. Дълголетен (във 2 знач.). Княгиня София стана от мястото си и се прекръсти.. — Бъди здрав и дълговечен Евтимий! — каза тя на деспота. Ст. Загорчинов, ЛСС, 27.