ДЪЛГОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Продълговат, дълговат. Старците останаха в село наедно с Лулча, размериха мястото, закопаха темела, захлопаха дюлгери и за малко време издигна са едно дълговито здание с една особна къщичка за Лулча и друга стая за събирание на старците. Ил. Блъсков, ЗК, 35-36.