ДЪЛГОВРЕМЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОВРЀМЕШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. Остар. Дълговременен. Една от главните причини на това спокойствие и яснота на чувствата на Гетевата поезия е, че той не твори под непосредствено впечатление на преживяното, а след дълговремешно вътрешно преработване. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 41.