ДЪЛГОВРЕМИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОВРЀМИЕ ср. Остар. Отегчително, бавно минаване на времето. Пословицата казва, че само необразованият богат отбягва работата и че дълговремието само нему е познато. Ч, 1871, бр. 18, 562. Тя от своя страна, като че знаеше, че най-вечето от дълговремие страдая, та измисляваше хиляди залъгалки, да ми мине весело времето. Св. Миларов, СЦТ, 110. През това време обаче аз имах доста работа там, та се не притеснявах от дълговремие, според както кажат немците, защото времето за мене беше много късо. Лет., 1909, 181.