ДЪЛГОКОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОКО̀С, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има дълга коса. Акордеонистът, дългокосо, дребничко момче, свиреше неуморно. Н. Каралиева, Н, 54. Влезе оскрежен четник — дългокос и брадат като дявол. А. Страшимиров, Съч. V, 355. Зле ми действуват интелигентните кандидат-наполеончета, дългокосите сноби и тяхната антитеза — гръмогласните селски хитреци, дошли да завладеят столицата. Ем. Манов, ПС, 20. Този якобински парламентаризъм,.., тая радикална конституция,.., тия дългокоси идеолози, заграбили държавната власт, за да експериментират чрез нея своите книжни утопии — всичко това се виждаше на зле осведомените европейски кабинети комично и досадно. С. Радев, ССБ I, 273. Че улови мрянка риба; / не ми било мрянка риба, / най ми било малка мома, / .., / пъстропола, дългокоса. Нар. пес., СбНУ VIII, 13.

◊ Дългокоса-плиткоума. Разг. За жена — която обикн. е хубава, но е глупава.