ДЪЛГОЛЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОЛЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Книж. 1. Дългогодишен (в 1 знач.); многогодишен. Склоновете на планината са обрасли с гъсти дълголетни букови гори. Ст. Станчев, НР, 39. Той доживяваше последните дни на дълголетния си живот, тихо, просто. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 43. Те [дълголетниците] не са прекъсвали трудовата си дейност дори и в най-късна дълголетна възраст. ПЗ, 1981, кн. 10, 11. Още в стихотворния роман, макар и по-обобщено, авторът продължи една свята и дълголетна литературна традиция, донесла на народа ни свидни и дълбоки преживявания. Ив. Спасов, БС, 10. Дълголетен труд. Дълголетна мъка. Дълголетна опитност. Дълголетни страдания.

2. Който има дълъг живот, който живее дълго. Австралийките са дълголетни. Улиците са пълни с гиздаво облечени, начервени и напудрени баби. П. Вежинов, ДМ, 48.