ДЪЛГОЛИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪЛГОЛЍК, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има продълговато лице. Миловидни моми доста, но красива ни една; те са тънки, нежни,.., дълголики. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 51. Гостът беше придружен от своя частен секретар, дълголик, анемичен младеж с тънки ръце. Д. Добревски, БКН, 45. В купето влязоха две млади жени. Едната имаше кръгло като ябълка лице,.. Другата беше дълголика. РД, 1950, бр. 152, 2.