ДЪЛГОНОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОНО̀С, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има дълъг нос. Противоп. късонос. Свръзката на командира Врабчо беше дребничко, дългоносо, негодно за строева служба войниче. В. Ченков, ПС, 98. Блеснаха присмехулно сините очи на един висок, поприведен, рус и дългонос младеж,.., който минаваше за фокаджия на бригадата. Ил. Волен, МДС, 170. Както седеше пред апарата, Стоянович скочи. — Господин консуле, — каза той, като се приближи до него и издигна нагоре сухата си дългоноса глава на Сирано, — господине консуле: ако ние не успеем, вие няма да ни видите живи. С. Радев, ССБ II, 57. Дългоносите маски на кукерите бяха стряскащи.

2. Като същ. дългонос<ият> м., дългоноса<та> ж., дългоносо<то> ср., мн. дългоноси<те>. Обикн. членувано. Човек, който има дълъг нос. — Не ни трябва нито цар, нито царче! Вълча му е породата, макар и да е малко. Утре ще порасте и ще стане като баща си, дългоносия. Ас. Станчев, П, 99.