ДЪЛГООБРАЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГООБРА̀З, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който има продълговато лице; дълголик. Около него се защура Стоилка,.. Дълга, дългообраза кокалеста жена. Елин Пелин, Съч. II, 20. — Човек! Ето кое ние не виждаме! — казваше по-слабият от събеседниците — дългообраз мургав мъж на не повече от четиридесет и пет годинти в момента. В. Ченков, ПС, 73.

2. За лице — който е дълъг, продълговат; дългообразен. — Тая революция трябва да обхване всички кътища на нашето отечество, .. — натърти той на последните си думи, като настойчиво спря очите си върху дългообразото лице на Караконовски. Ст. Дичев, ЗС II, 415.