ДЪЛГООПАШАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГООПАША̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има дълга опашка. Противоп. късоопашат. Дългоопашатата катеричка се хлъзне по гладкия и белезникав дънер на някой прав като свещ бук и дорде се обърнеш, бързоногият гризач гребе към върха на друго дърво. Кр. Григоров, ОНУ, 176. Ако някой човек би могъл да запита на църкащия миши език дългоопашатите обитатели на избата кой е собственикът на всички тези лакомства, мишки и плъхове в един глас биха му отговорили: — Ние сме собствениците! О. Василев, УП, 5. Дългоопашатият синигер е постоянен обитател на дадено място, а зиме е странствуващ. Вл. Помаков, ПДП (превод), 74.