ДЪЛГОПОЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОПО̀Л, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има дълги поли. Тя беше пременена по обичая на Стремска долина: с дългопол сукман. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 206. Но като вземеш доволно и мед, та и злато ковано — / дара, що ти ще получиш от татка и майка любима, / дай ти трупа ми на нашите, та да ми дойдат троянци / и дългополи троянки със почит на смъртната клада. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 52. Че улови мрянка риба; / не ми било мрянка риба, / най ми било малка мома, / малка мома дългопола. Нар. пес., СбНУ VIII, 13.

2. Който е облечен с дълга до земята дреха. Разприпкаха се бързоноги пандури, зачиниха поклони дългополи послушници. Д. Рачев, СС, 277.

3. За шапка — който има дълга, голяма периферия. Нарисувани са мъже с дългополи

шапки на главите и мачете в ръцете — как секат захарна тръстика. М. Яворски, ЕСВ, 83.