ДЪЛГОРУ̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който има дълго руно; дългорунест, дългорунен. Те [сватбарите] бързали да стигнат Мира-бега.., бързали, но закъснели, че Рамадан-бег карал две стада — две стада от по хилядо овци дългоруни, овни витороги. А. Страшимиров, А, 196.