ДЪЛГОРЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОРЪ̀К, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има дълги ръце. Те се боричкаха няколко секунди кой пръв да дръпне резето, но младият, понеже беше по-дългорък, надви. А. Гуляшки, МТС, 45. На спирката до моста се качиха пийнали младежи, развикаха се,.. Стамат се ядоса. Кожата на едрите му скули се опъна и какъвто си бе грубоват и дългорък — набързо ги изхвърли навън. РД, 1965, бр. 157, 3.

2. Прен. Разг. Който обича да краде; крадлив. Може да е от полза,.., може да помага, ама лавка на съзнание става със съзнателни хора, не с дългоръки обирачи. Др. Асенов, СВ, 93.