ДЪЛГОТЪРПЕЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОТЪРПЕЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Който дълго време с голямо търпение понася нещо. — Стой! Долу ръцете! Не досягай народа! Свали си шапката и се поклони на този измъчен страдалец, на този дълготърпелив мъченик, на тоя, който ти дава храна и живот, поклони се на българския народ! Ал. Константинов, Съч. I, 77. 500 години сме вече търпели!.. Какво търпение искате от нази повече? Ние надминуваме в това отношение и бога, който е дълготърпелив и много милостив. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 199-200.