ДЪЛГОУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОУ̀М, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който има голям, дълбок ум. Противоп. късоум. Дане, бане, бан войводо, / имаш сина Миаила, / Миаила златокосо, / златокосо дългоумо / да го дадеш цар да бъде. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 511.