ДЪЛГОЦЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪЛГОЦЀВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. За оръжие — който има дълга цев. Маршируваха бозавите колони на пехотата — .. Тътнеха и подскачаха по едрия паваж лафетите,.. Важно седяха артилеристите върху впряговете и на капрата. После идеха дългоцевите дивизионни топове. Ем. Манов, ДСР, 5-6. Паднаха първите ранени. Максим (..), комисар на ележишката чета, беше улучен смъртно. Вражи куршум, ударил дългоцевия му парабелум, отлитайки в рикошет, беше го наранил в слепоочието. ВН, 1964, бр. 3872, 2.