ДЪЛГУ̀Н

ДЪЛГУ̀Н м. Разг. Много висок, много дълъг човек; дългуч, дългуш. Все още не можех да забравя стария Сава,..; онзи нещастен дългун, който трепваше мъчително от всяка закачка около ръста му, странния младеж в тясна ученическа куртка. А. Мандаджиев, ОШ, 80.

Списък на думите по буква