ДЪ̀ЛЪГ

ДЪ̀ЛЪГ, ‑лга, ‑лго, мн. ‑лги, прил. 1. Който има дължина, по-голяма от тази, която приемаме за средна, обикновена, нормална. Противоп. къс. Тя въртеше в ръката си дълга пръчка, подскачаше по пътеката и пееше скокливо. Елин Пелин, Съч. II, 62. Аврам стана, отвори с дълъг, кован ключ един долап.., порови нещо там и пак затвори долапа. Д. Талев, ЖС, 430. Изведнъж Момчил изтегли дългия си тежък меч. Ст. Загорчинов, ДП, 181. Кафявата ѝ коса,.., се спуща отзад на дълга плитка. Т. Влайков, Съч. I, 9. Дълга опашка. Дълга шия. Дълги крака. Дълъг нос. Дълги мустаци. Дълги нокти. Дълга брада. Дълго въже. Дълга линия. Дълга колона. Дълга редица. Удвоено. дълъг-дълъг. За усилване. Отаначало тя [сърничката] пристъпи плахо, колебливо, а после, като направи един дълъг-дълъг скок, впусна се като стрела нагоре. Д. Калфов, С, 12. // За рокля, пола, пеньоар, расо, палто и под. — който е до петите. Свита в ъгъла, с подвити под дългия пеньоар крака, Лили четеше. М. Грубешлиева, ПИУ, 274. Тя [туркинята] като събра малко дългата си копринена рокля, повдигна хубавия си крак и стъпи върху ниското триножно столче. Елин Пелин, Съч. IV, 23. На едно място на двора се спря едно дяконче в дълга черна мантия и с панокалимявка (платно фърлено въз калимявката и рамената). Ив. Вазов, Съч. ХV, 21. Старецът изведнъж сне ръката си от челото, прибра полите на дългото расо и пое бързо,.., по същата вита и тясна пътечка нагоре. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Наред с гражданките [в живописта] са представени и селянки в своита национални носии — дълги сукмани, изпод които се подават бели ризи. Ст. Михайлов, БС, 251. // За ръкав, който е до китката на ръката. Отец Сисой се усмихна мъдро, повдигна ръце, за да се дръпнат дългите ръкави на расото му и продължи: — Вчера в дъното на едно скрито долапче,.., се намери едно гърне. Елин Пелин, Съч. IV, 61. Слезе след тях [туркините] и друга една кадъна, но тя беше по-бедно облечена и по-иначе забулена: носеше.., черна, широка дреха,.. с дълги, широки ръкави. Д. Талев, И, 190. Уших си блуза с дълъг ръкав. // Който се простира на голямо разстояние, който е с голяма дължина. Противоп. къс. Бае Стоян,.., преброди цялата новозаета земя и там някъде на другия край на света, се установи.. като пазач на някакъв пост по едно дълго шосе. Елин Пелин, Съч. II, 153. Тръгваме на заход слънце, тъй като дългия път трябва да минем през нощта. Й. Йовков, ВАХ, 9. Дълги бразди.

2. Разг. Обикн. за човек — висок (в 1 знач.). Противоп. нисък. Пред тях стои префуняла от студ учителката — тънка, дълга и суха мома. Елин Пелин, Съч. II, 14. Тя [разведката] донесе известие, че един от американските летци вече се намира в полската дружина. Партизаните разпитаха дали са го видели, какъв изглежда,.. — Видяхме го, само че е много дълъг!... К. Ламбрев, СП, 245. Изведнъж между множеството се вряза дългата фигура на Йордан. Той пристигаше от гората. Кр. Велков, СБ, 107.

3. На който дължината се възприема като най-голямо измерение по отношение на останалите измерения. Не след много залата,.., потъмня и заглъхна, а хъшовете актьори стояха около дългата маса в изба‑

та на знаменосеца. Ив. Вазов, Съч. VI, 30. Нямаше кърпи за всекиго, а общ дълъг месал обикаляше софрата. Й. Йовков, Ж 1945, 110. Двама души пък бяха седнали на дългата пейка пред хана. Т. Влайков, Съч. III, 14. От парахода слезе с два куфара в ръцете един млад човек,.., и тръгна бърже по дългия дървен мост към брега. А. Каралийчев, ПГ, 182. Дълга нива. Дълги стрехи. Дълга градина. Дълго здание. Дълъг чардак. Дълги сенки. Дълъг коридор. // Който има по-голяма дължина отколкото ширина; продълговат. Всички тия прекрасни гости пресягат уж срамежливо към дългата порцеланова чиния с разкъсано сякаш от бомба прасенце. Св. Минков, РТК, 140. И двете [деца] бяха одрали кожата на баща си: същият едър кокал, дълги лица и спокойни светли очи, които излъчваха някакво сияние. Д. Димов, Т, 267. Тя извади един тесен, дълъг тефтер. Й. Йовков, ЧКГ, 80. Той помисли, че неговият нападател ще му иска пари, затова извади дълга кожена кесия и я хвърли пред него. Елин Пелин, Съч. I, 125. Посочват ни една странична стаичка. Там откриваме дълъг умивалник, който прилича на каменно корито на селска чешма, където поят добитък. В. Пламенов, СА, 6-7.

4. Обикн. с мерки за дължина или с предл. до, както и с въпр. мест. колко. Който има определена дължина. Въжето не беше по-дълго от десетина метра и на това разстояние, докато грееха светкавиците, Медара можеше да види жребеца. Й. Йовков, АМГ, 147. — Тебе да бяха ти окачили на вратнята гръбнак от шаран, един лакът дълъг, какво щеше да направиш? Ив. Вазов, Съч. VIII, 30. В Търново има ли училище за девици? — запита Тодор, като гледаше девойката, облечена в дълга до петите рокля. Д. Марчевски, ДВ, 47. Една стая е дълга 15 1/2 метра, а широка 9 3/4 метра. Какво е отношението на дължината към широчината? К. Кърджиев, А, 200. △ Колко дълга е улицата?Ръкавите на сакото са дълги до лакътя.

5. Който трае, продължава много време или за завършването, изпълнението на който е нужно много време; продължителен. Противоп. кратък, къс. През дългите летни дни,.., те,.., не хвърляха сечивата из ръцете си, а се работеха. Елин Пелин, Съч. I, 171. Да разкаже дългата история на тая отколешна война — Гроздан нито можеше, нито имаше време. Й. Йовков, Ж 1945, 15. Ние изслушахме това заявление. Князът остана изненадан от тази наша студенина. Настъпи една дълга мъчителна пауза. С. Радев, ССБ I, 217. Когато се върна, баба му от дългото постене бе починала. Но не бе издала нищо. Д. Дублев, ПП, 60. Зимата беше дълга и тежка, хората се криеха на топло, само през празнични дни улиците се оживяваха малко. Г. Караславов, СИ, 59. — Та каква история? — попита Софка, като се прозина с дълга дремлива въздишка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 8. Полето диша — дълъг сън преспало. Н. Ракитин, Ст II, 46. Дълъг живот. Дълъг разговор. Дълга нощ. Дълга агония. Дълга раздяла. Дълга употреба. Дълга почивка. Дълго пътуване. Дълго чакане. Удвоено. дълъг-дълъг. За усилване. Зарад Антица драгоманите нареждаха дълги-дълги благословии. Й. Йовков, ЧКГ, 78. Остар. дълъг (и) предълъг. За усилване. Пет века на гусла си жалбите веза, / пет века, о майко, пет меча в гърди!... / Пет века, пет дълги-предълги кервани, / пет тежки гемии със сълзи и мъст. М. Недялков, Л, 72. Тия, които са избрани с полицията и войската, за да бъдат представители, преди да се изберат, издаваха възвания с дълги и предълги обещания и програми за своята деятелност. С, 1894, бр. 1510, 1. Занапред класическа филология да ся завземе в Българско и да виря в такъв степен както тука, ако не кажя, че е съвсем невъзможно, то поне трябвало би затуй много дълго и предълго время. АНГ I, 136. // Със същ. време — който има голяма продължителност. Като беше живял дълго време между турци, той беше запознат добре с нравите и с езика им. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 168. Тя се зарадвала, както от дълго време не беше се радвала. Елин Пелин, Съч. III, 118. Докато отначало предполагах, че скучае в Борово и на това отдавах нейното постоянно идване при мене в дъскорезницата, не след дълго време трябваше да се убедя в противното. Кр. Велков, СБ, 94. Като грабнах бонбончето — духти! Още се закривам зад ъгъла и го хвърлям в уста, ама не го срупках, а си го смуча, за да ми държи наслада за по-дълго време. Г. Краев, СК, 14.

6. Който се възприема като траещ, продължаващ много време, повече отколкото е в действителност, обикн. поради умора, страдание и под. Животът е тъй пуст и скръбен без топлика на предана душа, дните са тъй дълги и монотонни, неозарени от лучезарното чувство на идеалната дружба. Ив. Вазов, ПЕМ, 139. При умиращия дежурят братята Онуфрий и Игнатий.. В манастира отдавна всичко е заспало.. — Дълга нощ, бре! — въздъхна отец Онуфрий. — Как ще се прекара! — Уморих се! — погледна го отец Игнатий. Елин Пелин, Съч. II, 139-142.

7. Само мн. Със същ., означаващи определен период от време — година, век, месец, ден, час. Който е много на брой; многоброен, многочислен. Дълги векове тия гори са били неприкосновени. Ив. Вазов, Съч. ХV, 10. От дълги години тополчани не помнеха подобна пролет. К. Петканов, СВ, 56. Уволниха я от градеца за "лошо поведение".. Дълги месеци стоя без работа. М. Грубешлиева, ПП, 139. Дълги часове лежа той там търпеливо в ожидание на нощ‑

та. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 182. По склонът ронливи на поройна урва / израснал е дъб-великан / и дълги столетия, сам в самотата, / издига той гордий си стан. К. Христов, ВС, 65. Двубоят ни се води с жар / от дълги дни. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 27.

8. За писмен или устен текст — който съдържа много думи; обширен. Противоп. къс, кратък. Методи Кусев е човек с буен нрав,.., никога не е бил привърженик на дългите фрази. К. Странджев, ЖБ, 20.

◊ Дълга гласна. Фон. Гласна, която се произнася с два пъти по-голяма дължина от една кратка гласна. По трайност в свързана реч българските гласни не се делят на дълги и къси, както в някои други славянски и западноевропейски езици. Л. Андрейчин и др., БГ, 9. Дълги светлини. Само мн. Елементи от осветителната уредба на автомобил или мотоциклет, разположени във фаровете, които при лоша видимост осветяват пътя пред него на голямо разстояние. Колата изхърка, заръмжа, но все пак потегли.. Пуснахме дългите, после късите светлини, но каква полза? Г. Готев, ПШ, 69. Осветителната система [на мотоциклета] се състои от фар с къси и дълги светлини (за близко и далечно разстояние) и габаритно осветление. Гр. Тимчев и др., УВА, 16. Дълго бягане. Спорт. Вид лекоатлетическа дисциплина, при която с тичане трябва да се измине разстояние 5000 м, 10 000 м за възможно най-кратко време. Непознатият отново хвърли поглед към пистата. — Май че започва дългото бягане? Р. Балабанов, ТБК, 54. Дълго палто. Мъжко или дамско палто, което е до под коленете.Дълъг панталон. Панталон, който е с крачоли до глезените; обикновен панталон. Дълъг скок (скок на дължина). Спорт. Вид лекоатлетическа дисциплина, при която състезателят се стреми да прескочи колкото се може по-дълго разстояние. Стокхолмското възвание подписаха германски спортисти като тенисмана Х. Хофман, бившия шампион на страната по десетобой, а сега на дълъг скок и тласкане гюле Е. Шмид. РД, 1950, бр. 273, 3.

? Дълга и широка. Разг. Обикн. след местоим. тя, то. 1. За случка, събитие, работа, за разказването или извършването на който е необходимо много време. — Прикажи ми, моля ти се, бабо, как стана всичко това. Много ще ти бъда благодарен. — Тя, баби, е дълга и широка. Т. Влайков, Съч. I, 31. — Та на думата си. Докато старият умре, докато синът продаде имотите си — тя е дълга и широка. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 393. 2. За случка, събитие, работа — който е много усложнен, оплетен и обикн. неприятен. — Я вижте вий — да ги [фабрикантите] молим! За парите си! Работничките шумяха. — Да бе, да бе! — успокояваше началникът... Но в закона пише и друго! Ако откажат — трябва да ги съдите. Помирителен съд, нали знаете? И всяка от вас — отделно дело. Дълга и широка става. П. Спасов, ХХ, 117. Дълга коса, къс ум. Разг. За жена — която обикн. е хубава, но е глупава. Дълга ти пътя. Диал. Пренебр. Махай се, върви, където искаш, пръждосвай се. Дълги ми са краката. Диал. Пиян съм и залитам. Дълги ми са ушите; имам дълги уши. Разг. Осведомен съм за това (сведение, слух, мълва), което се говори от някого. Не е ли вярно, че цели две години от теб бяха дигнали другарите ръце, когато германците напредваха на Източния фронт? Постоянно си пищял тогава,.., че не ти е мястото при тях, че не си никакъв комунист,.. — Брей, много ти били дълги ушите! — опита се да иронизира Матейчо. В. Нешков, Н, 127. — Особено вие, господин Соколов, трябва да бързате. — В града е по-мъчно, както знаете — властта има дълги уши. Л. Стоянов, Б, 55. Дълъг ми е езикът; имам дълъг език. Разг. Много приказвам и често говоря необмислени, неуместни, излишни неща, които могат и да обидят, засегнат някого. Чернев. Туй момче .. има сметка от политиката, затуй му е дълъг езикът. Възрас  тният мъж. Тук си прав, господине, заговори ли за политика, зъл става! Н. Каралиева, ПР, 70. — Жена ти има ли дълъг език?.. — Тя, да речем, така, от женска глупост да е изплюла камъчето някъде? В. Нешков, Н, 12. Държа на дълго въже някого. Диал. Не ограничавам свободата на някого. Ега ти запеят дългото свети боже. За 2 и 3 л. Диал. Дано умреш. Заспал дългия <сън>. Разг. За човек — който е умрял. Имам дълга ръка1; имам дълги ръце. Разг. Крадлив съм, имам навик да крада. — И знаеш ли? — дълга ръка има Андрея, краде.. Аз пари нямам, ама дето съм скътал нещо .. той ги взема, той ме краде! Й. Йовков, Б, 58. Имам дълга ръка2. Диал. Заможен съм, добре съм материално. Направям / направя дълга физиономия. Обикн. в св. Разг. Придобивам недоволен, сърдит вид; нацупвам се, намусвам се. Правя дълга физиономия. Разг. Имам недоволен, сърдит вид; цупя се, муся се. Якобинците правят дълги физиономии. Еленският Юпитер [Стоенчо Михайловски] ги изглежда така, като че иска да изплюе нещо горчиво. Ал. Константинов, Съч. I, 34. Тя моята (мойта) е дълга. Разг. За тежки, неприятни, мъчителни преживявания, които са продължавали дълго време. — Като си от Търново, що търсиш в Овеч? — попита Куман пленения. Плененият наведе за малко глава: — Тя... мойта, е дълга. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 252. Хвърлям / хвърля по-дълга сянка от някого. Диал. Имам по-голяма власт от някого, по-силен, по-важен съм от някого. Ще ми изпеят (изпяха ми) дългото "и" (свети боже). Диал. Ще умра (умрях).

Списък на думите по буква