ДЪН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪН. Разг. Само в съчет.: В дън, до дън, из дън, от дън. В (до, из, от) най-отдалеченото от началото място на някакво пространство; в (до, из, от) дъното на. На юг, зад гористите рътове, в дън кръгозора се мержелееше вълшебно гърбът на Балкана. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 29. Усоите сега се вслушаха: — из дън / далечните гори те шум таинствен счуха / и топот непознат. П. П. Славейков, Събр. съч III, 59. Във полунощ се появи елен — / като от дън земята той изникна. Г. Райчев, ЕЦ, 47. Разиграло ся морето пред реката и заревало: "Ти, реко, нищо не си при мене! Аз стигам до дън земя, страшно буча по скалите и ся издигам до облаците." Д. Манчов, БЕ I, 124.
◊ В дън земя<та>. Разг.; у дън земи. Диал. Безследно. — Гръм да ви удари,.., в дън земя да се пръждосате. Г. Караславов, Избр. съч. II, 418. Като грабна детето, метна го на гръб, тръшна се заедно с болното, подритна няколко пъти, та болестта да пропадне в дън земята. Г. Алексиев, РН, 78. Тамам тогава ми щукнаха воловете, загубиха се, па ги нигде нема, като че у дън земи пропаднаха. М. Георгиев, Избр. разк., 177-178. До (в) дън душа. Разг. Извънредно много, дълбоко, силно. Филип пръв позна Пенчо и се спусна към него.. Пристигането на Пенчо го развълнува до дън душа. В. Геновска, СГ, 71. Гащите му са също скъсани и той с труд прикрива срамотиите си, обиден до дън душа от унизителното положение, в което е поставен. Л. Стоянов, Х, 140. Питаме инспектора да ни каже: кой честен человек във Варна не беше възмутен в дън душа от вандализма по изборите. Н, 1896, бр. 23, 185. Из дън сърце. Остар. и диал. Много силно, много дълбоко. И той си захлупи очите и въздъхна пак из дън сърце. Т. Влайков, Съч. II, 124. От дън душа. Разг. Много силно, много дълбоко. Той бе съсед на Зоя. Кольо го беше виждал да се перчи край хубавата гимназистка и затова го ненавиждаше от дън душа като съперник и враг. Ем. Станев, ИК I, 105-106. Тия коварни личности, които от дън душа мразели Сърбия, нейния народ и нейния вожд Карагеоргия, са истинските виновници на всички беди сполетели страната. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 188.