ДЪ̀НЕР

ДЪ̀НЕР м. 1. Стъблото на дърво от корена до клоните; ствол. От двете страни на пътя се разстилаха зелени поляни, над които разпущаха клоните си стари буки. Дънерите им бяха гладки, сиви като старо сребро. Й. Йовков, СЛ, 186. Чифлишката гора е вековна. Дънерите на дърветата са покрити с мъх и лишеи. А. Каралийчев, С, 131. Погледът му [на непознатия] се плъзна по зеленото кадифе на моравата, погали всяко цветче и всяка тревичка, спря се за миг върху черните напукани дънери на дъбовете и пъстрите усукани стъбла на буките. П. Бобев, ГЮМ, 5. По средата на полянката стърчеше голямо сухо дърво. В дебелия му дънер зееше тъмна, широка хралупа. Ив. Остриков, ОП, 72. Между плодните дървета с варосани до половина дънери,.., кокетно се белееха десетина прясно боядисани кошери. П. Михайлов, МП, 85. // Такова стъбло, отсечено от корена или изтръгнато заедно с корена. Черешовите дънери провъртени, одялани, стегнати с железни обръчи, образуваха артилерията!

Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 87. От време на време се чува скърцането на лошо намазана дървена кола, натоварена с букови дънери и клони. Г. Караславов, ПМ, 11. Мъглата е коварна. Очите заболяват да се взираш в тая белота, с мъка да различаваш всяко по-тъмно петно — дали е влачен от течението откършен върбов дънер или показваща опасност шамандура. П. Спасов, ХХ, 302. Уморено след безсънната нощ, момчето приседна на един повален сух дънер. М. Марчевски, МП, 117.

2. Ниската част на стъблото, останала на корена на отсечено или пречупено дърво; пън. Сядаше някъде и се печеше на слънцето, неподвижен,.. заприличал на някой отсечен сух дънер, каквито стърчаха тук-таме из гората. Й. Йовков, Разк. II, 80. Печално стърчат черните дънери на отсечените дървета. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 11.

3. Диал. Дебелият долен край на дърво откъм корена (Н. Геров, РБЯ).

4. Остар. и диал. Приклад на пушка; кондак. Между това аз ся впуснах върху първий от гонителите и го свалих като го халосах в главата с дънера (кондака) на пушката си. П. Р. Славейков, РО (превод), 108-109. Сабята посрещна байонета, юмрукът отговори на дънера на пушката. Ив. Вазов, Съч. VI, 102.

◊ Сея на дънера <му> ряпа. Диал. Търся излишни подробности за нещо, проявявам дребнавост; издребнявам. "За Лиза ли ме питате? — отговори Груев. — Много му сееш на дънера ряпа." С. Радев, ССБ II, 24.

Списък на думите по буква