ДЪ̀НКАМ, ‑аш, несв., прех. Остар. и диал. Бия, тупам някого. — А я ми кажи ти, защо си са замислил?.. Не баща ти ли та е дънкал, че си настъпал лулата му? Не майка ти ли та е измлатила, че не си отишъл на св. Трифон в черква? Кажи ми де? Л. Каравелов, Съч. IV, 128.