ДЪРАДЪРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀РА-ДЪ̀РА... и (съкрат.) дър-дър... междум. Разг. Пренебр. За наподобяване на дълго и безсмислено говорене. — Ти си гледай детето и къщата, — каза тази вечер намусено Черню, след като Чернювица си надума по нотарката. — Дър, дър... — Ами, ще ѝ търпя да ми бие чедото, — отвърна глухо Чернювица. А. Страшимиров, А, 142. Но аз не преставах да го подпитвам за това и за онова,.. — Махвай се оттука, бе чапкън! Какво е това от тебе? Дъра-дъра... — Като искаш да знаеш много, защо не си отишъл при попа. З. Стоянов, ЗБВ I, 63.