ДЪРВАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВА̀РНИК, мн. ‑ци, м. 1. Място в селски двор или специално пригодено помещение, където са натрупани и се секат дърва за горене; дръвник, дърварница. Добре махна с ръка към Влайко: — Я ти пак иди в дърварника, повърти се, насечи още дърва и трески, че ние имаме да си кажем две приказки. П. Стъпов, ЖСН, 49. Аз нареждам последната цепеница върху купчето дърва на ръката си и бързо се спускам по каменните плочи, а Лена вика след мене: — Ах ти, калпазанин! Защо не затвориш вратичката на дърварника. Д. Бозаков, ДС, 21.

2. Диал. Здрав, дебел пън, върху който се секат дърва; дръвник (Ст. Младенов, БТР).