ДЪРВАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВА̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Дете дървар. Що дървета осякохме, що гора изпотрошихме.. Сред нас, дърварчетата, имаше неписан закон — кой каквото и да имаше в торбата, изяждахме го братски. М. Кюркчиев, ВВ, 62-63. Аз, някогашното дърварче от Петрич, едно от най-бедните деца, бях стигнал до Рим, до папата, благодарение на Кирило-Методиевите букви. Е. Евтимов, ПМ, 23. Тая [бабата] си имала едно дете и си го пращала ката ден на дърва.. Еднож.., стретило едни деца, къде биели едно кученце мало. Нему му са нажалило за кученцето, та го откупило от ними с една пара.. Кученцето търнало по дърварчето. Нар. прик., СбКШ, 55.