ДЪРВЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪРВЕНЍЦА1 ж. 1. Паразитно насекомо от разред полутвърдокрили, което обитава предимно дървените мебели или стените в жилищата и смуче кръв от човека (и от някои топлокръвни животни), обикн. нощем през топлите месеци. Cimex lectularius. Марко Гошев огледа стените [на кауша], изпонадраскани и оцапани с кръвта на хиляди дървеници, поодуха мръсния под и седна. Г. Караславов, СИ, 165-166. — Има ли удобен хотел на острова? — Не — отговори експертът. — Всички са пълни с дървеници... Но аз ще ви заведа у моята приятелка Кристало. Д. Димов, Т, 481. В Горна баня не ви съветвам да се отбиете, защото тук дървениците са като вълци — живи хора ядат. БД, 1909, бр. 5, 1. Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. Между това виковете и трясъците от миг на миг ставаха по-силни. — Гърнясала сланино!.. — викаше булка Варлаамица от крушата. — Дървенице, кървопийке! дано да пукнеш! — викаше булка Селямсъзка от покрива при коминя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 25. Един от стражарите се затича, а боляринът, съгледал спрелите се в преддверието войници и слуги — пристъпи към тях: — Вие, дървеници, какво се трупате тука? Чупете си главите! Хайде! Н. Хайтов, Л, 126.
2. Само мн. Зоол. Семейство насекоми от разред полутвърдокрили, които са външни паразити по птици, бозайници и по човека. Cimicidae.
◊ Ще те смачкам / смажа като дървеница. Разг. Много лесно и напълно ще те унищожа. — Само посмей да шукнеш! — каза грозно Чорни. — Ще те смачкам като дървеница, мръсник такъв! П. Вежинов, НС, 265. — Смей да ми се върнеш! Пак ще те наложа.. — Море, да ме бутнеш само веч с ръчица, / мигом ще те смажа като дървеница! А. Разцветников, ОНН, 22.