ДЪРВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВО̀, мн. дървѐта, дърва̀, (диал.) дървя̀, дъ̀рве, (поет.) дървеса̀, ср. 1. С мн. дървета и (поет.) дървеса̀. Многогодишно растение с едро, твърдо и разклонено в горния си край — във вид на корона — стъбло. Излезе буря. Дърветата на двора шумяха. Й. Йовков, Разк. II, 122. Той.., взе брадвата и бързо с големи замахи почна да сече дъба. Дървото трепереше. Елин Пелин, Съч. III, 158. Пуст беше широкият църковен двор. Дървесата край високата ограда дремеха неподвижни в утринния здрач. Д. Талев, ПК, 45. Ни лъх не дъхва над полени, / ни трепва лист по дървеса. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 5.

2. С мн. дървета. Отсечено дърво или клон от дърво. Калчо кацарят, нашият стар познайник, качен на един куп дървета, въртеше огромен свърдел в издигнатия край на черешовия труп. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 72-73. Стоян отвори наново дюкяна си,.., взе дървото, с което се залостваха кепенците и се изправи разкрачен пред вратата. Д. Талев, ЖС, 114. Изведнъж той видя, че пет-шест души излязоха от навеса и се спуснаха към него. Той.., разбра, че не мислят нещо добро — всеки един от тях криеше късо дърво зад гърба си. Й. Йовков, ЖС, 187. Върнала се баба Зима измаляла и с дърво отвътре портата подпряла. А. Разцветников, ОНН, 22.

3. С мн. дърва и (остар.) дървета, след числ. дървета. Къс от дърво, обикн. нарязано и нацепено за горене. Прислужникът цепеше в задния двор дърва и ударите на брадвата му отекваха глухо в мразовития въздух. Д. Димов, Т, 155. — Цветанчо повече дърва тури, нека да стане голям огънят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 160. Фиревица сечеше дърва на дръвника. — Къде е Фирето да ги насече? — попита Тодора с равен глас. К. Петканов, БД, 183. Войникът се наведе, притури няколко дървета в печката, па силно, като в ковашки мях, зафана да духа. Т. Влайков, Съч. III, 22. Не туряй много дърва, Хаджийке, по-добре е когато гозбата се вари полекичка. Л. Каравелов, Съч. II, 22.

4. Само ед. Дървото като материя, материал, използван за изработване на различни предмети. Там на малката тераса край морето,.. стои широк, нисък, от тежко дърво стол, с грамадна облегалка. Елин Пелин, Съч. V, 40. Букът е слабо дърво, мека материя,.., и лек е, и гние като слама. Г. Караславов, Избр. съч. II, 153. Капакът на цигулката ще бъде от пиринска мура, грифът — от задморско дърво абанос. А. Каралийчев, С, 185. В седемдесет и шесто въстание правим.. От черешово дърво направихме топове. Ив. Вазов, Съч. IХ, 44. Тук ще намерите и шахматни фигури от слонова кост, инкрустации на мрамор със скъпоцени камъни,.., фигури от сандалово дърво. Т. Кюранов, АП, 81.

5. Прен. Разг. Само ед. Удари с дърво; бой. Само с дърво виждам хаир. Няма да се разбереш ти с него, доде го не удариш. Л. Александрова, ИЕЩ, 58. Щом подминаха кръчмата, Дочка забеляза: — Пусти Цветко, разчекна си устата да се хили. — Хили се за дърво. К. Петканов, МЗК, 60. Вечерта ми се отщя яденето.. — Да не си нещо болен, мами? — Болен е за дърво! — отвърна тате. Г. Белев, ПЕМ, 58.

6. Разг. Пренебр. Само ед. Тъп, глупав, недодялан човек; дръвник. — Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ал. Константинов, БГ, 102. — Когато мъжът ѝ е дърво и не може да ѝ съди, ти си кмет и ти ще ѝ съдиш. Й. Йовков, А, 19. И после [кметът] кресна на пандурина: — Що стоиш, бе дърво! Ще те прогоня, никаквико! А. Страшимиров, ЕД, 84.

◊ Коледно дърво. Остар. Украсено със специални играчки, детски подаръци и све‑

щички иглолистно дърво, което се приготвя за Коледа; елха. В двореца имало коледно дърво със свещи, също като онова, дето е на картината в тяхната книга. Д. Габе, Н, 61. Родословно (генеалогично) дърво. Книж. Схема на родословие във вид на разклонено дърво (за род, език, група езици, биологичен вид и др.). Специали благодарности на правнуците на Димо Ганев,.. — които ми оказаха съдействие при уточняване родословното дърво на юнака и при събиране на преданията. Г. Манов, КД, 152. След няколко седмици сложни приготовления аристократката дойде,.., и разгъна върху масата чертежа на собственоръчно направено генеалогично дърво на бащиния ми род. Н. Стефанова, ОС, 94.

? Бия докато (доде, докле) се покачи свиня на дърво. Диал. Бия извънредно много, безмилостно. Бъхтя се о дърво и о камък. Диал. Постоянно работя, много съм трудолюбив. Върти ме като червей в дърво. Диал. 1. Безпокои ме нещо, съвестта ме измъчва за нещо. 2. Измъчван съм от постоянни и безполезни натяквания. Да се обесиш на сухо дърво. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Пренебр. Употребява се, когато някой разправя неща, които не са за вярване, когато много лъже. Да чукна на дърво; чукай (чукни) на дърво. Разг. Употребява се при изразяване на опасение да не би нещо, което е добро, да се влоши или да се развали (обикн. заедно със съответния жест). — Вие знаете какви са роднините на Темчо, тръговци наистина, но все пак провинциали... И слава богу, да чукна на дърво, но детето не е взело нищо от тях. П. Незнакомов, БЧ, 34. — Оздравя ли ти кракът? — Чукай на дърво, вече ходя и на екскурзии. Де дялат (секат) дървата, де падат треските. Диал. Употребява се, когато се очаква едно, а излиза или се случва съвсем друго. Дърво без корен. 1. Разг. За самолет и кораб — превозно средство, което не се движи по земята и затова се смята за несигурно. Крачи той към школата за летци.. — Къде отиваш, сине? На дърво без корен се качваш. А. Станоев, П, 15. 2. Употребява се за човек, който е откъснат от средата, в която е израснал и е минала по-голямата част от живота му. Дърво и камък се пука <от студ>. Разг. Много голям студ е, времето е много студено. Дърво и камък се пука от студ, а той се скита из планината. К. Петканов, В, 247. — Ти си луд!... Дърво и камък се пука от студ, а ние ще минаваме дефилето. Д. Димов, Т, 170. Дърво и камък се пукна (да се пукне). Диал. Много голяма суша е. — Че то, — суша, суша, дърво и камък се пукна, а от небе — ни капка... Ц. Церковски, ТЗ, 127. — Ха-а-а-а! — развилняли се бяхте, ама тъй за вас! — Суша, — дърво и камък да се пукне. Ц. Церковски, ТЗ, 130. Криви дърва, имам (нямам). Разг. Недостатъци, лоши черти (имам, нямам). Матей Матов изпитваше сякаш наслада да засилва краските, да сгъстява тъмните петна — така изпъкваше сам той и оправдаваше несполуките си. Ех, имаше и той криви дърва, но поне беше чист пред съвестта си, че никого не бе излъгал, не бе ограбил. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 367. Криво дърво. Разг. Опак, неразбран човек. Жена му се оказа едно криво дърво и затова не му се прибира вкъщи. Набирам се като червей на дърво. Диал. Мъча се, наказвам се за нещо. На дърва отишъл, брадвата забравил (не взел). Диал. Употребява се, когато някой забрави нещо важно, без което не може да свърши работата си. На сухо дърво се нахранвам (ще се нахраня). Разг. Няма да остана гладен, мога, умея да се справя с всяко положение. Недодялано (неодялано) дърво. Разг. Пренебр. Простак, дебелак. Не зная хлябът на какво дърво расте. Разг. Ирон. Мого съм глупав, неопитен. Не ми увира / уври главата с кола (три товара) дърва. Диал. Извънредно упорит съм и не искам да се вслушвам в никакви съвети, не се вразумявам и постъпвам както желая или реша. Нося кривите дърва на някого. Разг. Търпя неприятности, мъча се, страдам заради някого. Оправям / оправя кривите дърва. Разг. Мъча се, старая се да поправя недостатъците и грешките на някого. Под дърво и камък (листо), търся (диря и под.). Разг. Навсякъде (търся). Шибил,.., когото заптиета и кърсердари търсеха под дърво и камък, слизаше от планината и отиваше да се предаде. Й. Йовков, СЛ, 5. Сърчицето му биеше тревожно и биеше не толкова за това, че можеха да го видят или да го арестуват,.., а защото отиваше на среща с един нелегален, когото властта търсеше под дърво и камък. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 265. Подсмяла (присмяла) се кука на криво дърво. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Пусто дърво <недодялано, неокастрено>. Разг. Като възклицание — с неодобрение към някого и с подчертаване, че само с бой ще се оправи. — Пусто дърво недодялано! От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове. Елин Пелин, Съч. I, 43. И не си гледа къщата, а все около Албена се осуква... — Стара севда, кмете... — Севда. Пусто дърво. Й. Йовков, А, 15-16. — Почита се човек, а не изедник като него.. — Пусто дърво неокастрено! — измърмори Тачката. Й. Йовков, Ж 1945, 45. Стоварвам / стоваря кривите дърва върху гърба на някого; стоварвам / стоваря кривите дърва върху (връз) някого. Разг. Струпвам върху някого цялата отговорност, вина за нещо или неприятни последици от нещо. — Докато открием истинския убиец, ти ще опъваш каиша.. — Другарю Стефанов, знам, че никъде няма село без кучета, ама докато го зало‑

вим, все върху мене ли ще стоварват кривите дърва? В. Нешков, Н, 226-227. Виновните се опитаха да стоварят своите криви дърва върху чужд гръб. Стоя като дърво. Разг. Неодобр. Неподвижно и безучастно, без да върша или да разбирам нещо (стоя). — Ефендим, — казва ниско на съдника — в тоя вестник няма нищо противно, той се типосва в Цариград. И ме поглежда усмихнато. Аз положително не разбирам нищо, стоя като дърво. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 57. Сухо дърво лист пуснало. Диал. Употребява се, когато стане нещо необикновено, напр. когато свидлив човек даде някому нещо. Тепърва баба на (за) дърва. Разг. Ирон. Употребява се, за да се подчертае, че вече е неуместно и смешно да се направи нещо. Удрям / ударя дървото някому. Грубо. Изпъждам, изгонвам от работа, от служба. — Е-е, откога се каниш... Аз от зимас казвам: не заловим ли Шишманчето от Камено поле и да искаме да ни държат на служба, ще ни ударят дървото, ама на тебе все не ти се вярва. В. Нешков, Н, 332. — А теб хората рано или късно ще те разберат каква си свиня и като ти ударят дървото, тогава ще те питам къде ще се завъртиш. В. Нешков, Н, 294. <Ходя да> нося дърва в гората. Диал. Върша нещо безсмислено, излишно. Ям дърво<то>. Разг. Бият ме. — Я влезни вътре, да не ядеш и ти дървото, — подвикна ѝ строго мъжът и тя офейка. Елин Пелин, Съч. II, 148. Слушай ме добре, че ще ядеш дървото.