ДЪРВОЛЯК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЪРВОЛЯ̀К, мн. ‑ци, м. 1. Събир. Много дървета, гъсто израснали на едно място. Белеят се ниските стрехи, / и дворища и дърволяк. / Изцъклено грее небето, / и трепкат / елмази по смръзналий сняг. К. Христов, Избр. ст., 200.
2. Само мн. Големи дървета. Безконечни вериги от празни полета, от безлистни още дърволяци, от телеграфни стълбове с митинги от врани по жиците летеше бързо пред стъклата на прозорците ни. Ив. Вазов, БП, 41.
3. Събир. Много отсечени дървета, събрани, струпани на едно място. С пристигането си момчетата се заловиха за работа — .., пренасяха от едно място на друго дърволяка, превързваха лесите. Ил. Волен, МДС, 169.
— Друга (диал.) форма: дърволак.