ДЪРВОПЕЧАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВОПЕЧА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Обикн. в съчет. Дървопечатна форма. Спец. Употребявана в миналото форма за печатане, изработена на дървена плоча. Книгопечатането измина дълъг път на развитие. След като дървопечатната форма бе заменена с отделните метални букви през ХV в., в продължение на повече от три века начинът на ръчното набиране не е претърпял съществени промени. Г. Върбанов и др., НТ, 97.