ДЪРВОТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРВО̀ТНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. Дръвник. Чуди са [селянинът] с какво по-преди да пригуди на кръстника и на кръстницата си. Разшават са из къщи моми, разшетат са булки,..; из двора до дървотника запарпулят заклани кокошка, мисирка, патка. Ил. Блъсков, ПБ, 67. Додето жената се щурала по тавана, мъжът от радост [че ще забогатеят] зел та натръшкал на огъня колкото дърва имало на дървотника. Китка V, кн. 15, 19.