ДЪРДОРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРДО̀РЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от дърдоря. Ако бях някое литературно или театрално светило, което смайва околните с дърдоренето си, щеше да ми додеш повече. Д. Димов, ЖМ, 68. Стремски и Невенка често се ослушваха, с лека усмивка в очите — от духовитите дърдорения и смешки на съотечествениците. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 157. От многото неща, които го дразнеха, Рълев не можеше да понася дърдоренето на бръснарите. Й. Попов, ПЧ, 51. Гошко .. заедно с дечурлигата от махалата играеше футбол. Държах го под око, като същевременно внимателно слушах дърдоренето на съседката. В. Сотиров, ЛНП, 46.