ДЪРДОРКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРДО̀РКО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. Човек, който дърдори; бъбривец, бъбривко, бъбрица, бърборко. — Един истински революционер не трябва да бъде празен.., дърдорко, а човек на делото. Д. Спространов, С, 166. — И писатели, и популяризатори, и разни тъпаци, които наричат себе си футуролози, бърборят какви ли не глупости. Това са дърдорковци, това не са никакви откриватели. П. Вежинов, НБК, 396. С кола се пътува далече по-приятно, отколкото с тролейбус или трен. Тук липсва и неизбежният дърдорко,.., и никой не ви пита: "За къде пътувате?" Тонич, ББК, 183. — Ти си само страхлив и подъл дърдорко като всички пияници, затрили живота си в кръчмите. Д. Димов, Т, 508. Псувните са присъщи на дърдорковците и на слабохарактерните. К. Калчев, ДНГ, 131.