ДЪРДОРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРДО̀РЯ, ‑иш, мин. св. — их, несв., прех. Неодобр. Говоря много за незначителни и излишни неща; бърборя, бъбря, брътвя. — Слушай, да не би ти да висиш най-дълго на телефона? — Разбира се — аз, кой друг? — Боже мой, и с кого толкова дърдориш! Др. Асенов, И, 56. Непрекъснато съм дърдорел!... Кре-че-та-ло... Добре, но струва ми се, тесен ще ти се види салонът утре от това кречетало! Д. Калфов, Избр. разк., 150. — Марийоло! Где си, мари, я кое време стана! Още ламбата не си очистила. С кого дърдориш на вратата? Ст. Чилингиров, ПЖ, 101. ^● Обр. — И за какво ме месят мен в тая работа?... Доколкото знам, той е някакъв философ. .. — Няма значение, ние двамата дърдорим най-добре английски! — Гласът му прозвуча весело. — Пък и кой ще му мъкне куфарите, зер някой от академиците? П. Вежинов, БГ, 156.