ДЪРЖА̀

ДЪРЖА̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, пов. дръ̀ж, дръ̀жте, несв. 1. Прех. Имам нещо в ръка (ръце), като не го пускам, не му давам да падне или да се измести. В една ръка [Скорецът] държеше гуслата си, в друга — малка бяла кърпичка. Елин Пелин, Съч. I, 226. Тя [Янка] стоеше смирено отстрана и свенливо държеше писана бъклица с вино. Елин Пелин, Съч. I, 38. Там Исус е седнал, държи евангелие. Й. Йовков, Ж 1945, 140. Той говори по телефона .. С дясната ръка държи слушалката, а с лявата почуква по бюрото. М. Грубешлиева, ПП, 117. На прага застана едра жена; газеничето що държеше, осветяваше нейното застаряло месесто лице. Ст. Дичев, ЗС I, 389. Там три жени завари, / .. / Втората гергеф шиеше, / третата тефтер държеше. Нар. пес., СбНУ XXXV, 105. // Крепя, придържам нещо в ръка, ръце. Видя [Марин], че дядо Иван слиза от горе и държи в шепите си запалена свещ и пази да не я угаси вятъра. Й. Йовков, СЛ, 116. В ръце държа една ваза и една мастилница желязна — от лотарията ми се паднаха. Ал. Константинов, Съч. I, 292. // Хванал съм ръката (ръцете) на някого и оставам в това положение, обикн. като израз на чувства, отношение към него или при поздрав, ръкостискане и под. През всичкото време старата жена държеше в костеливата си ръка ръката на офицера. Й. Йовков, Разк. III, 132. Стиля усмихната държеше ръката на леля си и не я пущаше. К. Петканов, ОБ, 83. — Ако чуеш, че съм убит, ще ти стане ли мъчно за мене? — каза той [Йосиф], като все държеше ръката ѝ [на Нона]. Й. Йовков, ЧКГ, 181-182. В чакалнята стоеше права възрастна жена в траур, която държеше за ръка тринадесетгодишно момиче. М. Грубешлиева, ПИУ, 299.

2. Прех. Имам в ръцете си нещо (сечиво, инструмент, оръжие, приспособление и под.), без да го пускам през цялото време, докато работя или извършвам някакво действие Цялата [войска] беше от новобранци, ни пушка държали, ни сабя въртели. Д. Рачев, СС, 246. Председателят Райчо се почесваше зад врата и позапитваше тракториста, който държеше здраво кормилото и очакваше заповед накъде да завърти. Кр. Григоров, Н, 35. — Както сме държали плуг и мотика, тъй ще държим и инструментите в завода. И. Петров, МВ, 213. Съжалявах, че моите ръце не могат да въртят тежкия чук, да държат длето и майсторски да дялат синкавите павета. Ст. Станчев, ПЯС, 40. Момче! Дръж хубаво бръснача, че ще ме порежеш! Ив. Вазов, Съч. ХII, 157.

3. Прех. Имам нещо в уста или крепя нещо със зъби, устни, човка и под., като не му давам да падне, не го изпускам. Най-напред вървяха музикантите. Едни от тях носеха дълги, с металически блясък на злато, пръчки, които удряха една о друга .., а трети държаха в зъбите си няколко бели инструмента, прилични на ножици и чаткаха с тях. Елин Пелин, ЯБЛ, 71-72. Държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. Й. Йовков, СЛ, 10. Черна врана, там на грана / чока нещо и гризе; / а лисица, лукавица — на̀ отде се тамо взе? / Па ѝ казва: — Златна птицо, / във уста си що държиш: / сиренце ли е, месце ли? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 284.

4. Прех.Сложил съм, поставил съм ръка (ръце) върху нещо или в нещо, някъде, като я задържам, запазвам за известно време в това положение. Той държи ръцете в джобовете си. Ал. Константинов, БГ, 118. Този човек се наричаше Пишен Георги. Жена му държеше ралото и с остен бодеше магарето. К. Петканов, СВ, 17. Хайде ела да помагаш, че твойто брашно се мели .. Я ела дръж и разтваряй чувала да го напълним, че в сандъка вече няма място. Й. Йовков, ЖС 1935, 155-156. А Лала стои зад мене, държи ме за сетрето. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 33. Змиите съскат с грозен писклив звук / по тях [грешниците] и по телата им се вият, / ръце им вързани държат отзад, / припасуват им кръста и ги бият, / без милост, по гърди, по гръб, по врат. К. Величков, Ад (превод), 203. // Сложил съм ръката си върху или до някоя част от тялото си. Момичето изстена, като държеше с ръка десния си крак. Кр. Григоров, Н, 173. На първото място стоял Станимир и държал челото си; а около него се намирале десетина души храбри юнаци. Л. Каравелов, Съч. V, 41. — А аз от сега нататък никога няма да яздя муле, говорила баба Кера и държала кълката си. Л. Каравелов, Съч. VIII, 47. Боли ме зъб и затова държа бузата си. // Сложил съм, поставил съм нещо или някого върху себе си, в обятията или скута си. В каруцата седеше жена му Яна и държеше на скут мъжка рожба. К. Петканов, Х, 20. Млада селянка, приседнала на колена до една от купите, държи на гърдите си детенце и го кърми. Д. Талев, И, 12. Той държи под мишницата си голяма кожена чанта. Св. Минков, ДА, 20. На вратата се показа една жена, която .. , с едната си ръка държеше хромо момченце. Ил. Блъсков, КУ, 10.

5. Прех. Подпирам с ръце някого или нещо някъде или в определено положение, като не позволявам да се накланя, да се измества, премества или пада; крепя. Когато дядо Либен са метне на коня и отива в черкова .. двама слуги вървят с него пеша и държат го и от двете страни. Л. Каравелов, Съч. II, 43. Венецов помълча,.., Дигна глава, изпъчи гърдите си напред,.. — Дръжте го да не падне! — провикна се пак младежът от ергенската компания. Г. Караславов, Избр. съч. II, 49.

6. Прех. Разг. В знак на почит, уважение подавам връхна дреха или нещо друго някому, като му помагам да се облече или да си послужи с него. Той стана и държа палтото на лекаря, като продължаваше да се усмихва. М. Грубешлиева, ПП, 163. Дадоха му чиста риза и съвсем нови потури. Кина му държа да запаше дълъг и широк пояс. К. Петканов, МЗК, 41. Те, горките, и кревата му подреждаха, и кърпата му държаха, кога се мие. Чудомир, Избр. пр. 213. Ела сам тука, да видим, ще ли ти стане барем тоз сюртюк и му държи да го облече. Т. Шишков, ГМ, 13. Седи Велко на високо .. / та си пие шпирт ракия .. А Станка му диван стои, диван стои, чаша държи. Нар. пес., СбНУ LVVI, 22.

7. Прех. Разг. Оставям, поставям, задържам някого или нещо в определено положение, състояние, без да го променям. Държа прозореца си отворен по цял ден.Хората все още държат отключени домовете си — в този край няма крадци.Държа телевизора включен, дори когато не го гледам. △ Обикновено държат автомобилите си пред домовете, често даже на тротоара. // Запазвам определено положение на тялото си или на части от него, като оставам в определено състояние, поза. Дръж гърба изправен, не се прегърбвай! Държи главата си наклонена настрани. // Заставям някого да заеме определено положение или да остане в определено състояние. Двамата с Йошката го хванали и го вързали с въже за крушата насред двора, и го държали вързан един ден и две нощи. А. Каралийчев, НЗ, 131. Защо ме държиш тогава прав, беим? Път съм вървял. Ст. Сивриев, ПВ, 126. За станалото научи учителят. Той ме държа за поука на другите цял час на колене. С. Чилингиров, ХНН, 60. // Разг. За дреха, обувки и под. — задържам топлина, запазвам определена температура, пазя тялото

при дъжд, сняг, влага, вятър и под. Кожухът държи топло.През лятото белите дрехи държат прохладно. △ Тези ботуши са пробити, не държат сухо.

8. Прех.Служа за подпора, опора на нещо, като го подпирам, прикрепям отдолу или отстрани, за да стои право, да не се накланя, да не пада; крепя. Краката ни се подгъваха, .. , не можаха да държат снагата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 151. Магазинерът Стоил излезе на прага, подпря се на дирека, който държеше навесчето. Кл. Цачев, В, 7-8. — Хей, воденичарьо! — завика пак Твърдко — кажи що държи земята? Ст. Загорчинов, ДП, 317. Често духат ветрове, вихрушки, / ябълката свежда ниско клони, / .. / неузрели плодове се ронят, / а не трепва здравият Ј дънер, — / корените жилави, корави / я държат. И. Бурин, ПТ, 53. Основите са здрави, ще държат постройката. ѓ Железобетонните колони държат моста над пропастта. Обр. Държеше го още вярата, че скоро ще дойде султановото писмо и ще го сторят еничар. В. Мутафчиева, ЛСВ, 42. // Разг. Задържам напора на нещо; спирам. Дигата държи буйните води на голямата река. // Мога да задържам нещо по себе си или в себе си. Не го биваше вече старото училище .. Покривът му хлътна, стените му се разкъртиха и не държеха вече мазилката. Елин Пелин, ПР, 66. Земята толкова повече вода попива и толкова повече время държи влага, колкото повече глина и черна пръст има у нея. Лет., 1872, 241. Тъпан прах не държи. Погов. Гнил плат кърпеж не държи. Погов.

9. Прех. Имам, притежавам нещо обикн. сграда, помещение и под. като собственик, под наем или аренда, като съдържател или стопанин. Бае Крачун държеше ковачница на долния край на пазарището, откъдето се отбива пътят към селата. М. Георгиев, Избр. разк., 226. Баща му държи бакалница в Охрид. Д. Спространов, С, 48. Баща му, кир Боде, държал в това село хан, свинарница, бакалница, кокошарница и ахчийница. Л. Каравелов, Съч. VIII, 11-12. — Кръчма няма да държим вече. И в твоя чифлик няма смисъл. Ем. Станев, ИК I и II, 95. Чернйо беше папукчия, — държеше едно дюкянче при хаджи Стояновци и работеше здраво. Т. Влайков, Съч. II, 8.

10. Прех. Имам, притежавам у дома си някого или нещо, като се грижа за него, пазя го, отглеждам го. — Освен Зоя, аз не съм държал дълго време ни една хубавица .. Аз обичам жените само до онова време, дорде удовлетворя страстите си, а после ги ритам и изпровождам ги до дяволете. Л. Каравелов, Съч. V, 163. По нашите баири все дребна стока пъпле,.. Овца дето държиме, то ти дава по една шепа мляко. Й. Радичков, ББ, 5. — Не отърва човек добитък да държи, чифлик да прави. Ц. Церковски, Съч. III, 250. В къщи държат кокошки и други пернати.

11. Прех. и непрех. Имам при себе си нает на работа някого за определено време или за постоянно, като наемен работник, служител, прислуга и под.Във Влашко богатите кокони държат в къщите си по десет слугини. Л. Каравелов, Съч. V, 194. Почтените граждани в тия два града градят големи къщи,.., държат по няколко измекярки в конаците си и чорбаджийствуват. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 50. Главчов баща държеше в къщата си около десет души калфи и чираци, които шиеха от утринта до вечерта. Л. Каравелов, Съч. IV, 235.

12. Прех. Остар. Имам власт и се разпореждам изцяло с нещо или някого; владея. Неговите [на Гръко-фанариотското свещенство] анатеми държали възточните християни .. и всеки е треперал, когато е слушал за тяхното име. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 104. Но ако една държава подсебва народи не за да ги турне под сянката на своите благодетелни закони .. , ами да ги държи, .. само и само, за да изсмуква от тях всички материални ползи, — тогава такава държава не може дълго да съществува. ПСп, 1876, кн. ХI и ХII, 31. На чело на Франца и Германия блещат на този час двама мъже, които от едно долне съсловие, ся достигнали чрез родолюбието си и своите естествени дарби до най-високите чинове в отечеството си и държат .. двата най-образовани народа в Европа. Лет., 1872, 180. Като предводител на "новопоявения" народ, както летописецът нарича българите, той [Тервел] държи .. си съдбината на Византия. Т. Шишков, ИБН, 109. // Имам влияние над някого като изцяло го подчинявам да изпълнява моите желания, заповеди, да ми служи безропотно; владея. Една силна крепост като Преслав,.., е могла да предпазва от неприятелски нахлувания, пък е могла да държи .. и неспокойните още славянски племена. П. Делирадев, БГХ, 85. Беше време, когато шведите държаха земите до Финския залив. Кр. Белев, З, 26-27. В същото време той [пруския цар] гонеше и политическа цел, да държи по този начин Пруската държава под влиянието на Австрия. Лет., 1872, 189.

13. Прех. Воен. Запазвам, отстоявам определена позиция при сражение, битка, бой, като имам контрол на дадена територия, обект, укрепление и под. Целият град е в наши ръце, но казармата държи противникът. А. Каралийчев, НЧ, 107. Чендов настани по двама четници до всеки прозорец откъм казармата .. — Даскале, ти тука дръж тоя прозорец. Д. Талев, И, 508. Ония, които държаха окопите .., не изтраяха последния пристъп и се огънаха. А. Каралийчев, ТР, 158. През реката, с гръб, опрян на българския бряг, държеше доста широко предмостие Третата югославянска армия.

П. Вежинов, ЗЧР, 133. Четири дена държахме града и респектирахме пехотната дружина, но като пристигна товарната артилерия — отстъпихме. Н. Хайтов, ДР, 188. Врагът от три деня наоколо храма / гърмеше отчаен .. / Борците държаха и никой от тях / за сдаване срамно уста не отвори. Ив. Вазов, Съч. I, 177.

14. Прех. Съхранявам, пазя нещо, което е важно, ценно, някъде, на определено за него място, при необходимите за запазването му условия за определено време или за постояннно. Тя .. зарови из шкафа, дето, свързани на връзки и подредени, държеше старите му писма. Ст. Дичев, ЗС II, 432. Скочи от стола си и бутна .. сарделените кутии, в които държахме клечки и гвоздеи. Ст. Чилингиров, ХНН, 10. В горния кат [на кулата] турците държаха пушки и топове. МС, 1883, кн. 4, 13. Върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжия в къщата си. К. Величков, ПССъч. I, 9. Държа дрехите си в гардероба, а книгите държа в библиотеката.Държа компютъра на бюрото до прозореца.Не дръж цветята в стаята, където температурата не е постоянна. △ Държа парите си в банка, предпочитам да ги държа на влог, а не в трезор! Държа документите си на тайно място. // Разг. Оставям, задържам при себе си нещо, заето, взето назаем, дадено за съхранение или забравено, и не го връщам. Поп Грудо от Габрово три месеца бил държал залог пинакидата на Петка Манафо, че баща му не можел да плати месечната цена. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 1. Цял месец държи учебника и не ми го връща. Отдавна държи чадъра, който му дадох една вечер, за да се прибере в дъжда.

15. Прех. Разг. Пазя, съхранявам нещо с определена цел или за някого. Това вино е старо винце .. аз го държа за благородни хора. Ив. Вазов, Съч. IХ, 46. Нещо нечистоплътно лъхаше от цялото му лъснало се в пот космато същество и приставът се ръкува от немай-къде: поп Врачев държеше хубава ракийка! Ст. Даскалов, ВМ, 45. Ами винце носиш ли, аз знам — дядо Цони, чак до ново държи. Ц. Гинчев, ГК, 46. Старо вино, стар приятел, дръж ги. П. Р. Славейков, БП II, 132. // Запазвам някого, задържам го при себе си или някъде, без да позволявам да си отиде или да се премести. — Казвам ти, Ралювице, много е добър. Че ти сама го знаеш. Аз ли ще ти хваля Брайка? .. Че не е вече малка Харитинка, Ралювице. За кога ще я държиш? А. Каменова, ХГ, 226-227. Баба Кита. .. Гледаме ги [Анка и Минка]: — вчерашни, а замомили се, залибили! Да ги държиш — зло; да ги жениш? Ц. Церковски, ТЗ, 63. Едва на четвъртия ден Григорий Синаит дойде на себе си .. Първото му слово беше да не плаче Теодосий, защото бог още ще го държи на земята. Ст. Загорчинов, ДП, 232. Може йоще да са живи / хора харни, милостиви: / без тях господ грешни нас / не би държал нито час! Ив. Вазов, Съч. I, 11.

16. Прех. Разг. Обикн. с лич. местоим. във вин. За психическо или физическо състояние, болест, силно чувство, настроение и под. — обхванал съм, завладял съм някого и не му позволявам да се освободи, да преодолее това състояние; задържам. Сутринта Нилов се пробуди в силна треска. Тя го държа една неделя. Ив. Вазов, Съч. IХ, 72. Ламбрев трепна и онова непонятно вълнение, което го държеше, се усили повече. Й. Йовков, Разк. I, 154. Този грип ме държа цели две недели. △ Като изпадне в депресия държи го дълго.Цяла седмица ме държи това отвратително настроение.

17. Прех. и непрех. Следвам, придържам се към нещо, което е прието, установено; спазвам, съблюдавам. Ще кажа само, че съм доктор,.. Ще научим кръчмарите да държат чисто. Й. Йовков, ПГ, 196. Без пот — няма имот .. Които държат това правило ще успеят. А. Цанов, Нап., 1875, кн. 4, 29. Много пъти тези израилтяни съгрешаваха и не държаха божиите заповеди, затуй и бог ги осъди на вечно наказание. Кр. Пишурка, МК, 489. // Спазвам, съблюдавам обичай, традиция. Велика го спря на пруста, грабна месото от ръцете му .. — Димо, мъжо, моля ти се, поне последния ден дръж пост. К. Петканов, МЗК, 40-41. Ти знаяше, че те скритом държат християнската вяра. В. Друмев, НФ, 61. От това правило аз изключвам деморализираните ефендета, които не държат рамазан. З. Стоянов, ЗБВ III, 5. // Остар. и диал. Тача, почитам някого или нещо. Я стани ти от честна трапеза / та да видиш дете оливерче, / како сечет твоя руса глава, / що не держит светого Йоана! Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 92.

18. Непрех.Придавам голямо значение, обръщам голямо внимание на нещо. Държа на реда, затова не обичам друг да пипа вещите ми. Държа на точността и моля не закъснявайте.Учителят държи много на домашните работи и винаги ги проверява. Държа на семейството си повече от всичко.Шефът държи много да се спазва работното време и често прави ненадейни проверки.

19. Непрех. Настоятелно отстоявам някакво свое желание, искане, цел, идея, като следя то да се изпълни, съблюдава, спазва и под. Завчера зетят Борис ме пита дали, ако се роди момче, ще държа да го кръстят на мое име. Д. Кисьов, ЩИД, 485. Но тетка не ме насилва. Наистина държи да си гледам уроците. В. Бончева, АП, 136. Често се случваше .. не искаха да купят дивеча, било поради това, че старецът държеше на една определена цена, било поради други причини. Ем. Станев, ЯГ, 31. Държа да изпълнявате обещанията си.Аз държа да се цитира точно и дословно, а не наизуст, без

да се посочват източниците. В това семейство държат да има най-напред спокойствие и разбирателство, а после всичко останало. // Прех. Упорито, настоятелно поддържам нещо; твърдя, настоявам. Щом не знаете, не знаете .. Това и ще държите. М. Грубешлиева, ПИУ, 264. Уговорката бе, в случай че полицията разкрие посещенията на Росинка при Салие, двамата да държат докрай, че са любовници. Д. Ангелов, ЖС, 114. Аз държа, че ти не си прав и трябва да се извиниш.

20. Прех. Разг. Полагам грижи, усилия, старание, за да стане нещо, за да се извърши нещо както трябва; старая се, залягам. Семето на бунта е посято на добра почва. Дано само се намери в Дряново някой по-отворен мъж, да държи здраво работата. Д. Марчевски, ДВ, 33. Така между другата работа / е хубава таз занимавка, / но гледай добре и по-здраво / ти дръж занаята и хляба си. Н. Марангозов, НПС, 9. Дръж здраво науката и не се блазни от лесното. Щом си избрал този занаят, дръж го. // Системно се грижа за някого, който е при мене, около мене; гледам, отглеждам. И та ми пойде дори при цара / .. / "Камо ми мене мъжконо дете! / Дайте ми мене, я да го държам, / я да го държам, да го изглеам! Нар. пес., СбБрМ, 96-97. — Иди си, Радо, не ща та! / Яли каква си мънинка, / .. / каква щеш къща да държиш, / камо ли рожба да отхраниш? Нар. пес., СбНУ ХХVII, 206. На жената се гледа, как държи къщата, а на мъжа — какво внася. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 284. Самодива къща държи ли? Погов. П. Р. Славейков, БП II, 104.

21. Прех. и непрех. Като вървя, като се движа, следвам определена посока, направление, път, цел, без да се отклонявам. Накрая ни обясниха, кой път да хванем, накъде да държим и се разделиха с нас твърде дружелюбиво. А. Дончев, СВС, 577. Митуш тръгна пак,.. и държеше посоката, която му посочи мъжът с престилката. Г. Караславов, СИ, 292-293. Дръж сега тая пътека през лозята. Тя извежда право на пазара. А. Каралийчев, ТР, 193. Той бе изминал вече доста път между Търново и Ловеч .. като държеше само царския друм. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 222. Дръж все наляво до гората, а после свиваш надясно и държиш все така до края.

22. Непрех. Разполагам се, простирам се в пространството като заемам определено място, следвам определена посока или положение. Розовата долина държи от Калоферската клисура до Твърдица. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 131. До онзи баир държи лозето на моите родители. Селските имоти държат чак до реката, откъдето започва гората и вилната зона.

23. Непрех. Трая, съществувам, тека във времето; продължавам. Тия места са високи, като свие студ — държи до юли .. Силна планина! Др. Асенов, СВ, 90-91. Напусто хората се надяваха,.. че през велики пости ще завалят дъждове и ще държат със седмици. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 212. Такива са заричат като тебе, че няма вече да се гневят, но таковато им заричане държи ден до пладне. Ил. Блъсков, РК, 25. Зимата държа чак до Великден.

24. Непрех. Остар. и диал. Намирам се, има ме в действителност; съществувам. Няма тук риба, напразно си седнал тук... Не държи тук риба. Д. Калфов, ИТЩ, 99. Коперник постави свойта система, съградена на вечни и необорими естествени закони, която ще трае, докато държи свят. Лет., 1874, 132. Ний ти нищо не сакаме / нал сакаме .. доде държи наша земя, / вече турчин да не дойде. Нар. пес., СбНУ ILIII, 447-448.

25. Прех. Разг. Подкрепям материално и морално някого, като му помагам, защото е в затруднено положение или за да осъществи някаква своя цел (образование, професионално израстване и др.); издържам, поддържам. Аз държа две семейства — моето и на родителите ми.Близките му го държат, защото той е безработен и няма никаква издръжка. // Подкрепям, покровителствувам някого. Има нещо тук. В министерството има човек, който го държи. Г. Краев, АЗ, 49. Държат го вече години наред в парламента, защото преценяват, че им е полезен.Аз го държа, иначе той е некадърен и мързелив.Шефът го държи, защото му е някакъв роднина по женска линия. // Служа за морална опора на някого. Като видя Катерина, че клони към мене — рекох си: тя ще ме оправи .. Виждам, че това ми липсва — някой да ме държи. Д. Талев, ЖС, 373.

26. Прех. Разг. Имам определено отношение и изисквания към някого или нещо, което следвам, съблюдавам; отнасям се. Той седна и направо запита за Ранка .. Ех, здрава е, добре я държал. Й. Йовков, СЛ, 192. — Че не е ли ваш син? — Мой? — Аз тъй знаех; от син по-добре го държахте. Ст. Чилингиров, ХНН, 146. Говоря му, говоря, но стената по̀ ще разбере, отколкото такова въртоглаво говедо. Изпуснах го и сега единствената ми надежда е казармата.Дано там го оправят... Там ги държат строго. РД, 1965, бр. 157, 3. Държа подчинените си строго и може би не се ползвам с любовта им, но мисля, че ме уважават! △ Защо се държиш така строго с децата си?

27. Прех. Заставям, принуждавам някого да остане някъде, обикн. като наказателна мярка и не му позволявам да иде другаде; задържам. Той заповяда на селските пъдари да арестуват няколко наши другари и съчувственици, държа ги една нощ в зимника на общината. К. Велков, СБ, 92. — Защо ви е началникът, какво ще го молите? — Да ни каже само... защо ги задържат и ще ги държат ли много. Г. Караславов, Тат, 176.

— Да го извадим вече, ходжа ефенди, стига сме го държали в зандана! Д. Немиров, Б, 156. Бяха го въвели в обикновен селски зимник .. "Но къде е вашият болен? И нима във влажните зимници държите болните?" Д. Ангелов, ЖС, 181. Имаше една лисица, едно вълче и две-три яребици. Държеше ги в кафези. Й. Йовков, ЧКГ, 189. Турците до гроб държали в Диарбекир не един заточеник. // Разг. Ангажирам някого, забавям го; задържам. Цял час ме държа на улицата да ми се оплаква.Не трябва да държите децата будни до среднощ.Той държи подчинените си до късна вечер, без да се съобразява с работното време.

28. Прех. Заемам или съм достоен да заема някакво място или положение. Карловската околия .. държи първо място по производство на розово масло. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Може би Буенос държи рекорд и по числото на емигрантите. Б. Шивачев, ПЮА, 62. В областта на разказа безспорно първо място в нашата литература държи Елин Пелин. Г. Бакалов, Избр. пр, 312. Някога игуменка, свалена после от едно въстание на републиката, тя и днес държеше нравственото главатарство в нея. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 61.

29. Прен. Непрех. Разг. Имам сили да устоя и преодолея някакво обикн. физическо неразположение, емоционално напрежение или страдание, изпитание; крепя се, издържам. Да можеше малко да държи, щях да го изведа с мене си, като го крепа .. Но той стъпка пристъпи, и седне: слабост голяма. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 13. Не сме добре. Ама държим. Селянинът,.. е като бъкел: ако падне, не се троши. Й. Йовков, ПГ, 84. — Погледни пощеница! — обади се печатарят. — Вече едва държи. Далматинецът се обърна и го погледна. Лицето му бе пребледняло съвсем, гъста лепкава пот течеше по врата му. П. Вежинов, ДБ, 171. От бой издъхна през нощта... / Държа докрай кораво, / с такива стиснати уста / отряд не се издава! Т. Харманджиев, П, 96. // Прен. Прех. Остар. Обикн. в съчет. с едва. В състояние съм да управлявам, да контролирам нещо (чувство, мисъл); владея, сдържам. Брат ми са трудеше да са показва твърд,.. : не личеше, че той едвам държеше смущението си. Ч, 1875, кн. 2, 92. Гопод знае колко душа ми трябува, да си държа мисълта, кога слушам да ма наричат хвалопръд,.., измамач и скъперник. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 24. // Непрех. Годен съм още за употреба, за действие, не съм повреден, запазен съм. Йото ще иде на горната воденица .. да види дали държи язът. М. Георгиев, Избр. разк., 45. Бияза се изправи пред счупената ос и промълви: — Държало, държало и на гладък път се счупило. М. Яворски, ХСП, 213. △ Въпреки годинките, държи, не се предава.

30. Непрех. Разг. С предл. за , на. Изпитвам хубаво чувство, обич към някого или нещо, като го уважавам, ценя, или съм силно привързан към някого или нещо; милея. — Хайде, моля те, ако ме обичаш .. Иди, моля ти се .. Ако държиш за мене. Й. Йовков, З,1937, бр. 5509, 2. Искаше да види, дали сме патриоти, и дали държим за българското. Св. Минков, РТК, 159. Ако и да не е бил богомил, държал за бедните и измъчени люде. Ст. Загорчинов, ДП, 458. Никога не съм държала на него. Не го отрязах, да не помисли, че се страхувам заради баща му. К. Кюлюмов, ПШ, 10. // С предл. на или за. Отдавам голямо значение на нещо или на някого, смятам ги за важни и ги подкрепям, поддържам. — Аз се казвам Божин, държа на честността и вървя по правия път. Г. Белев, ПЕМ, 52. Той знаеше, че отрядната ръководителка много държи на точността и затова затича по-бързо. П. Проданов, С, 57. Стрина Венковица държеше за това, какво ще рекат хората. Т. Влайков, Съч. I, 213. Ние имаме свои амбиции и държим за тях с цената на живота си. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 113. Държа на истината.Държа на установеното приличие. Добрият преподавател държи на студентите си.Аз държа на приятелите си и няма да ги изоставя.

31. Прен. Остар. и Диал. Прех. и обикн. и с др. същ. с предл. за. Имам определено мнение за някого или нещо, мисля го, смятам го за някакъв или за някакво. Каза, че го държеше за много почтен человек. Кр. Пишурка, МК, 231. Тя не можеше никак да си помисли, че така страшно неблагодарна може да ѝ бъде собствената ѝ дъщеря, също и Джехад, когото държеше за честен момък. Св. Миларов, СЦТ, 84. Когато не можал да стори някое добро, тогава държал оня ден за изгубен. Г. Йошев, КВИ, 134. Аз, да ти кажа ли, държа добитъка по-горе и от чиляка. Има ли по-добра живина от вола? Й. Йовков, АМГ, 12.

32. Прех. Разг. Само в пов. За изразяване на подкана, призив към някого да улови или хване нещо или да задържи бягащ или преследван човек; хвани, улови. Хукнах да бягам,.. — Дръжте го, дръжте го, — викаше същия глас. К. Калчев, ПИЖ, 40. — Хей, търговецът на злато, / ей го там, ще бяга! Дръж! / — Дръжте, дръжте го! — подхвана / цялата тълпа във хор. Ив. Радоев, КХЛ, 39-40. Дръжте крадеца! // Разг. Само в пов. ед. и обикн. удвоено. Вик, с който се насъсква животно, обикн. куче, да улови или да задържи бягащо, преследвано животно, да се нахвърли срещу човек или животно и да го захапе. И спущат се по урви и усои / гонителите с рукналия дъжд, / .. / насъскват кучетата: — Дръж! Дръж! Бл. Димитрова, Л, 139. На хрътката той вика: Дръж! На заека пък вика: Беж! Ст. Михайловски, Мис, 1899, кн. 7, 185. Господ усеща тоя план и

казва на вълка: дръж! Че като погва вълкът дявола, тук-там, насмалко да го разкъса. Й. Йовков, АМГ, 204.

33. Прен. Прех. Разг. Обикн. в пов. Насочвам се към някого като най-подходящ за осъществяването, постигането на известна цел. Има решение на общото събрание да се презасее; ама като никой не признава, ние ще държим председателя. Ст. Даскалов, СЛ, 469-470. Млад е Герчо, жени му се, па седи и мисли, какво да прави. Коя он да избере?.. Ха, Дончето! Ех, що ситно ходи това Донче!.. Само че нослето ѝ е остро, трябва да е зла като змия. Прескочи и нея, Герчо! Дръж Тонка! Елин Пелин, Съч. V, 95-96. — Какво ще ти чини бай Филип? Еснаф човек. Ти големците дръж, Ненко... Иди пак при господин Хайкова. Ив. Вазов, Съч. ХI, 92. — Напразно търсиш хайдутите по селата. Дръж здраво Пендевци, те всичко ще ти кажат. Никой друг не знае пътеките на Богдана и Филча, както Христо — най-малкият брат. К. Петканов, Х, 151.

34.Прех. Разг. Само в пов. и със съюз да и следв. гл. За подканване, призоваване да се извърши веднага, незабавно действие, означено от следващия глагол; хайде. — Вярно е — викна файтонджията, — хора, братя, дръжте да отместим всички задружно камъка. А. Каралийчев, СР, 52. — Ела помагай! Ела дръж да обръснем Чека, че каквато му е остра брадата, — има да подскача! Чудомир, Избр. пр, 3. Магаре, тагаре не е хубаво име, дръжте да го изядем. П. Р. Славейков, БП I, 216. Той пък, зетя, е една добрина — от оня край. Па са го намериле и простичък — и дръж да го доим. Т. Влайков, Съч. II, 96.

35. Прех. В съчет. със същ. реч, слово, беседа, лекция, наздравица, тост и под. Означава извършване на действие, което се съдържа в значението на съществителното. — Намерихте събрани хора, реч държите, а? От коя сте партия? Й. Йовков, ПГ, 68. На площада пред Народното събрание един генерал държа слово пред опълченците. Вл. Полянов, ПП, 96. Огнянов разбра, че ходжата трябва да държи проповед. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 137. Чула от чиновниците, че в читалището "Архангел Михаил" някой щял да държи сказка. Ст. Чилингиров, СБД, 57. В това време Трилетов държеше политическа беседа на предалите се войници. К. Ламбрев, СП, 307. Тук г. З. .. държеше лекция на двамата студенти за геологическото строение на тая част от Родопите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 127. Когато стана след вечерята да държи тост на гостите, всички на банкета с напрегнат слух очакваха неговото слово. В. Велчев, СбЦГМГ, 258. Кой знае, под вековните дъбове тука, дали някой български цар не е пирувал с веломожите си, и пил руйночервено вино и, държал наздравица. Ив. Вазов, НО, 18.

36. Прех. В съчет. със съществителни, които означават някаква обществена или друга дейност. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното: Държа връзка (свръзка, контакт) с някого. Общувам с някого, взаимно се информираме с някого. Тя [Бойка] държеше връзка с отряда. Мине-не мине ден-два, току се вестне някой куриер, осведоми се, как е здравето ѝ, тя пък — как са бойните другари. Кр. Григоров, Н, 177. Говорехме за новите времена, за класовите борби,.., и уговаряхме да държим непрекъсната връзка. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 387. Свръзката с нелегалните да държи секретарят. Х. Русев, ПС, 84. Блага участвува активно в живота на организацията и държи постоянен контакт с четите. ЖД, 1967, кн. 11, 11. Държа записки (бележки) (разг.) — записвам накратко нещо, чуто или прочетено. Професорът мисли, че държа записки, а пък аз,.. пиша имена. Г. Райчев, Избр. съч. II, 128. Нямахме учебник, бележки си държахме. Държа изпит (матура) (разг.); държа екзамен (остар. и книж.). Явявам се на изпит (матура), полагам изпит (матура). Една година Баташки идва във Варна да държи държавен изпит. Й. Йовков, ПГ, 138. Бистра щеше да държи матура и вместо да плаща на учител с нея се занимаваше Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 32. Преди Коледа в нашата гимназия държа екзамен един от най-способните ученици. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 48. Държа исо. Пригласям в черковно пеене, обикн. с равен тон. Той се изправи при десния аналой, близо до псалта, и взе да държи исо. Й. Йовков, ПГ, 152. Държа война (бой) (остар.) — воювам. Юлий Цезар държа десет години бой в Галия. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 100. Държа кореспонденция (остар.) — кореспондирам. В Цариград той [Мелетий] се сношаваше най-вече с .. никомидийский митрополит, с когото държеше и интимна кореспонденция. П. Р. Славейков, БП I, 24. Държа коректура (остар.) — коригирам. Ние знаеме, че г. Славейков ще да свали всичката вина на г. Йовчова, който държи коректурата си без фенер. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 81. Държа протокол (дневник) (остар.) — протоколирам. Съветът държа протокол, с който молбата му бе удовлетворена. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 445. Секретарят или помощникът му държи за всяко заседание общ дневник. ВП, 13. Държа разговор (тема) (остар.) — разговарям. Милчо,.., ся притесни толкова от крайния разговор, който държеше с вълшебницата .. , щото .. си пойде. Кр. Пишурка, МК, 154. Държа тефтер (книга) (остар.) — записвам сметки, водя счетоводна книга. Търговийката изискваше да му [на баща ми] държа теф‑

тер, гдето аз, доколкото можах, записвах вересиите му и где що има да дава. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 546.

37. Прех. и с предл. в и в съчет. със същ. ред, готовност, изправност. Постоянно, непрекъснато поддържам нещо в положение или състоние, което се съдържа в значението на съществителното. Сам върти механата, държи всичко в добър ред и всичко навреме записва. Т. Влайков, Пр I, 99. Аз си ваксам всяка сутрин ботушите и амуницията държа в изправност. Ем. Станев, ИК I и II, 414. Държа войската в пълна бойна готовност. Държа машините в пълна изправност.

38. Книж. Прех. и с предл. в или поди в съчет. със съществителни, със значение за състояние или положение. Означава продължително, трайно задържам, оставям в състоянието или положението, което се съдържа в значението на съществителното: Държа в (под) властта си; Държа в (под) владичеството си. След косовската битка .., османците покориха цяла Сърбия и я държаха под властта си до 1806 л. С. Бобчев, ПОС (превод), 95-96. Той [Гизо] се качил на трибуната (в 1847 г.) и рекъл на измъчените и голите работници, че .. работата е единствената юзда, която ще да ги държи под владичеството на богатите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 248. Държа в заблуда (заблуждение). При тази откровеност излишно беше повече да държим в заблуждение честния старец и му разказахме истината. Сл. Трънски, Н, 68. Държа в зависимост. Помпей управлявал Испания чрез помощници .., а сам той останал в Италия, за да държи в зависимост от себе си Сената. Н. Михайловски, РВИ (превод),253. Държа в изолация. Бисмарк се стараел с разни международни комбинации да държи Франция в пълна изолация. Ист. Х кл., 128. Държа в невидение. Все пак необяснимо е защо нашият Габер още се бави. Не може да ни държи в такова неведение. Г. Караславов, Избр. съч., 161. Държа в невежество. Ние се грижим за просветата на мъжките деца в Преспа и не е право да държим в тъмнина и невежество женските деца. Д. Талев, ПК, 231-232. Държа в неизвестност. На седмия ден Бенко реши, че не може повече да чака. Трябва да поговори с вуйчо си. Какви са неговите намерения? Докога ще го държи в неизвестност? Ал. Бабек, МЕ, 88. Държа в обсада; държа в (на) обсаждение. Той [Самуил] държеше в обсада двете най-големи твърдини след Лариса по тия краища. Д. Талев, С II, 197. Повече от 50 дни държали турците Цариград в обсаждение. Г. Йошев, КВИ, 230. Държа в паника. Селяните навеждаха глави пред намръщения му поглед. Тях той държеше в някаква непрекъсната паника. К. Велков, СБ, 23. Държа в плен. — Моят цар не е във война с тебе, Умуре, та да ме държиш в позорен плен. Ст. Загорчинов, ДП, 309. Държа в подчинение (подчиненост, покорство и под.). Василевсът .. правеше, каквото можеше,.., за да ги държи [людете] в подчинение. Д. Талев, С II, 93. Той [командирът] е длъжен да проявява пред партизаните си своето морално превъзходство .. Да ги държи в доброволна и съзнателна подчиненост. П. Илиев, ЛВ, 129. Няма никакъв бог, а него са го измислили богатите и изедниците, за да плашат сиромашта и да я държат в покорство. Е. Манов, ПЯ, 96. Държа в респект. Той ги е държал в респект с познанията си. Ив. Богданов, СП, 249. Тия невинни инспекции развеселяваха учителите, но ги държаха в респект. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. Държа в робство; държа под иго. Лют звяр, отхранен при царския престол, изяде тейка ѝ, братята ѝ Никифор държи в робство. Е. Мутева, РБЦ (превод), 99. Държат под иго един свободолюбив народ. Държа в тревога. Страхът, че неприятелят може да настъпи, държи в тревога цялата позиция. Л. Стоянов, Х, 15. Държа под арест (под стража). Светият отец го е запрял по оплакването ви, и го държи под стража в долните етажи на Ватикана. К. Величков и др., ЛБ (превод), 14. Държа подкарантина. Държа под наблюдение. държа под (в) опека. С тия гарнизони Турция продължава да държи в опека младото княжество. Ив. Унджиев, ВЛ, 46. Държа под обстрел. Скрити зад редките дъбове, полицаите държаха под обстрел вратата. В. Андреев, ПР, 92. Държа в известност (остар.). Пак започна да прескача до Пловдив .. По този начин той държеше и нас в известност какво се прави и какво трябва да се прави. СбЦГМГ, 224. държа се Страд. от държа в 1-16, 20-21, 25-28, 31-38 знач. Домът, прозорците, мебелите — всичко се държеше чисто. Витрините се държеха изрядно и се подменяха редовно.

ДЪРЖА̀ СЕ несв., непрех. 1. Хванал съм се и не се пускам, уловил съм се за нещо с ръце (зъби, нокти и др.), обикн. за да ми служи като опора, за да запазя равновесие, да не се наклоня или да не падна. Момиченцето,.., вървеше до баща си и се държеше в ресните на избелелия му пояс. Ст. Дичев, ЗС I, 271. Имаше и деца, които се държаха за полите на майките си и страхливо се оглеждаха наоколо. С. Кралевски, ВО, 41. Майката и синът тичаха надолу по течението на реката .. — Тук ще прегазим — каза той. — Дръж се за мене! П. Вежинов, НС, 158-159. Раненият се държеше за седлото, останал без сили да слуша дори ударите на подковите. Ст. Сивриев, ПВ, 56. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце. Хр. Смирненски, Съч. III, 238. Славка, облечена

цяла в бяло,.., се държеше леко за ръката на мъжа си. Елин Пелин, Съч. I, 148. Като се държеше със зъби за висящото от купола въже, акробатът се въртеше с шеметна скорост във въздуха. // Сложил съм ръката си някъде до тялото си или съм се хванал с ръка за част от тялото си, за облеклото си и я запазвам известно време в това положение. Когато отново вдигнаха глави, помощник-командирът се държеше с прежълтяло лице за хълбока. П. Вежинов, ЗЧР, 221. "Ама че хитрец! Ама че лъжец..." — завика той и още не пресекваше да се смее, да охка, да се държи за корема. Б. Обретенов, С, 207. Посред нощ Алказ,.., скочи от леглото и заходи из стаята, като .. се държеше за бузата, измъчван от зъб. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5417, 2. Държа се за сърцето. △ Държа се за копчето.Държа се за джоба.

2. За нещо, част, елемент от нещо — крепя се, задържам се на нещо, което ми е подпора, опора, за да не падна. Аз стоях прав до нея, бос, гологлав, с окъсели кълчищени гащета, които едва се държаха на последното телено копче, защото бях загубил връвта. К. Калчев, ПИЖ, 78. Цялата постройка се е наклонила, но се държи. △ Покривът още се държи. В съчет. с едва. Младен бе поизостанал с остен в ръка след колата .. и, като ги настигна, забеляза, че снопето отзад се бе изтърсило и един сноп едва се държеше. Ил. Волен, ДД, 105-106. На изшиления му, гърбав нос едва се държеше златно пенсне, което висеше на дълъг черен шнур. Д. Спространов, С, 15. Едното колело на колата едва се държи.

3. Оставам известно време в определено положение или състояние, без да падам, да се накланям и под.; стоя, задържам се. Силно впечатление ми направиха параходите, шлеповете и гемиите. Чудех се как те, толкова големи и тежки, се държат над водата. Д. Казасов, ВП, 49. Филип ѝ показа как да се държи на гръб. Той леко я придържаше, но .. тялото ѝ беше нащрек и потъваше при всеки негов опит да я остави. Е. Манов, БГ, 185. Щъркелите пътуваха вече много дни и един от тях беше тъй уморен, че едва се държеше във въздуха. Той летеше последен. Св. Минков, СЦ (превод), 19. Начин да са държи някой добре на коня и да му оправя харно юздата иска едно обучаване малко-много дълговременно. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 26.

4. Имам физически и морални сили да устоя и преодолея някакво напрежение, слабост, изтощение, болест или премеждие, нещастие, изпитание и под.; крепя се, издържам. Павел едва се държеше. Той нетърпеливо чакаше да спрат ,.., да легне и си почине. Гр. Угаров, ПСЗ, 641. Найден уморено се бе отпуснал на миндера. Едва се държеше. Главата му шумеше, ушите пищяха. Втора нощ не бе спал. В. Геновска, СГ, 474. — Хайде, ставай. Можеш ли да вървиш? — Държа се още — простена Петканов. К. Калчев, ЖП, 412. Много ми се виеше свят, но се държах. // Разг. Още съм годен, още мога, в състояние съм, имам още сили, жизнен съм, въпреки годините си, не съм още много или съвсем остарял. Той е седемдесетгодишен старец, но още се държи. Кр. Григоров, ОУ, 182. Да е на петдесет — значи здравата е поостарял, да е на шестдесет — ще речеш държи се още. Г. Готев, ПШ, 78. — А ти се държиш, бай Ставри, не старееш. Е. Манов, БГ, 25. Добри Чардаклиев,.., още се държеше и беше запазил своята жизненост. Х. Кисьов, Щ, 29922. — Остаряхме, Борисе, на скелетата остаряхме .. — Е, държиме се още, де .. Па след година—две може да напуснем фронта. ВН, 1959, бр. 2557, 4. — Ща са държим, мари! — рече баба Неделя. Ще подпираме вратничето, да не влезе косилницата с косата. Н. Хайтов, ШГ, 59. // В състояние съм, мога да контролирам проявата на чувствата, настроението и поведението си обикн. в труден момент, при изпитание, нещастие, болест и под.; запазвам самообладание, сдържам се, владея се. Стоян .. гласно изхлипа, борейки се със сълзите си. Жена му тежко въздъхна: — Стига. Човек трябва да се държи. Д. Талев, ЖС, 97. Откак Иван беше осъден на смърт, цялата къща се обърна, като че запустя. Едничка баба Дара се държеше, като че нищо лошо няма да се случи, но тя сама си знаеше какво е на душата ѝ. Г. Караславов, Т, 44. Изпърво тя се държеше и не се оплакваше никому. Когато хората ѝ казваха, че е отслабнала и я питаха, какво ѝ е, тя се мъчеше да се усмихне и отговаряше, че ѝ няма нищо. Елин Пелин, Съч. III, 71. Пред княза да се държите брей, да не се уплаши някой. Ал. Константинов, БГ, 93. // Устоявам на натиск, не отстъпвам, не се оставям да бъда победен. Той се държа толкова време, отгладува си ината, дето се казва. С. Северняк, ОНК, 127. Той я почука леко по гърба и ѝ подхвърли шеговито: — Дърто, дръж се, не се давай на младите. К. Петканов, В, 134. Бай Дуко се държал. Нито едно от тези средства не заставило честния земеделец да разкрие връзките си с партизаните. Сл. Трънски, Н, 552.

5. Сражавам се, боря се, браня се и не се предавам докрай. До нея бе стигнал грохотът от попаденията на бомбите им, изсипани върху южната част на селото, дето още се държаха немците. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 197. Закълна се, че Сталинград е паднал вече, а Сталинград се държеше. Г. Караславов, Т, 76. Венецианците се държаха и не се предаваха. А. Каралийчев, В, 141.

6. Разг. Обикн. с обст. поясн. Поддържам в известно състояние облеклото си, външния си вид, вещите си, дома си и под.; нося се. Той беше хубав човек, държеше се чисто и спретнато. Н. Попфилипов, БД, 22. Тя [червенката] върлува по людие, които са не държат чисто и са не къпят. Ив. Богоров, СЛ, 68.

7. Обикн. с обст. поясн. Имам някакво поведение, постъпвам, отнасям се по един или друг начин към някого. — Новото е речта на Димитров в Лайпциг! .. — Държал се е като истински българин. Защитил е националната ни чест. М. Грубешлиева, ПП, 245-246. Бягаш от мен и се преструваш на болна .. защо се държиш с мен по този начин? Ем. Станев, ИК I, 177. Кметът им бе дал подробни наставления, как да се държат. Те трябваше да поднесат молбата смирено и учтиво. Д. Димов, Т, 216. Държеше се много важно, приказваше бавно, с достойнство. Й. Йовков, ПГ, 207. Когато излезе от болницата, заживя пак сама, избягваше близките си и се държеше много странно. Г. Райчев, Избр. съч. II, 158. Държа се прилично. Държа се сериозно. △ Държа се възпитано.Държа се свободно. Държа се грубо.Държи се добре с подчинените си. // Постъпвам по определен начин, в зависимост от случая, момента, постъпвам подходящо, адекватно. Адвокатът настояваше да се държа скромно и смирено пред съда.Пред свекърва и свекър трябва да се държиш почтително.

8. Разг. С предл. за. Отдавам значение на нещо, предпочитам го като важно, ценно. Имотът е друго нещо. Той поддържа рода за много години, затова хората така здраво се държат за него. К. Петканов, ДЧ, 204. Преди вадехме тютюн, анасон, пашкули .. Сега всичко замря, ... Държиме се все още за житото. Г. Караславов, СИ, 299. Държим се за държавната служба, защото макар недоходна, тя е сигурна.

9. Разг. С предл. за, с. Не се отделям от някого, старая се да съм все с него, за да мога да се ползвам от неговата подкрепа; осланям се. Ще ѝ [на Ния] кажеш — .. — още утре да дойде при мене. И сѐ с мене ще се държи. Сега тя е на такъв ред... и пак не е като другите жени. Д. Талев, ПК, 762. Неприятна ми е цялата тази история. Но аз ще се държа за тетка, също както Ленчето за мама. Тетка е душата на къщата. В. Бончева, АП, 126. Дръж се за професора, той няма да те подведе или използва.

10. Прен. Разг. Обикн. с обст. поясн. Запазвам определено разстояние или положение при движение. Ние се държим по-назад в тъмнината. Й. Йовков, ВАХ, 100. Нек още да повървим малко и аз ще ви кажа, де са те, само дръжте се направо. Ил. Блъсков, ИС, 90. Той напредваше бавно,.. като се държеше съвсем близо до дънерите на дърветата. П. Вежинов, ЗЧР, 101. Тръгна след Милен, ала се държеше на няколко крачки разстояние. Б. Болгар, Б, 233. Дръжте се на необходимата дистанция, за да има спирачно разстояние.

11. Разг. Обикн. с обст. поясн. и предл. до. Намирам се близо до нещо, заемам място непосредствено до нещо. При близнаци сме по-предпазливи... При първия сигнал елате, потърсете ме. С една реч, дръжте се близо до болницата. Б. Болгар, Б, 67. Отнеха ни това място за разходка и ни се даде едно друго, съвсем тясно, което се държеше до залата. Др. Цанков, ТМ (превод), 189. Тя [лястовицата] идваше и излека трептешком с крилете си държеше са до гнездото. С. Бобчев, Ч, бр. 3, 81.

12. Разг. Запазвам се невредим дълго време и съм годен за употреба; издържам, трая. Стрина Венковица и трушии всякакви есен ще наложи,.., и сланината хубаво ще насоли, та да се държи цяло лято. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168. Малко от мазилката се беше откъртила, ще трябва да замаже,.. Всяко нещо се държи, докато се поддържа, каза си той. Сл. Македонски, ЕЗС, 155. Като се преточи няколко пъти, киселото зеле се държи до пролетта.Боята на пода не се държа нито една година, на много места се изтри. // Разг. Обикн. за растение — продължавам да съществувам, да живея; запазвам се. Брезата изсъхва, борът линее, смърчът се стъписва. Единствено елата криво-ляво се държи под усойната букова сянка. Н. Хайтов, ШГ, 10. Навсякъде из полето тревата беше посъхнала... Само царевицата се държеше. Кр. Григоров, И, 42-43. Кое повече, кое по-малко, жълтееха и другите дървета. Единствен дъбът се държеше още. П. Бобев, ГЕ, 33. // Оставам, задържам се, не изчезвам. Старото се държи здраво в душите на хората, а новото се ражда с голяма мъка. М. Марчевски, П, 246. Хубавата тая носия сега е вече на изчезване. Държи се сега тя по ония села,.., които .. по-късно възприеха всичките тънкости на ахчелебийската мода. РЧ, 1931, кн. 4-5, 124. Язичеството дълго време и упорно са е държало между дунавските българе. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 72. // Остар. С предл. от. Завися от нещо или от някого. Солдати! Ето ви онзи бой, кого отдавна желайте. Сега победата се държи само от вас: тая победа е нам твърде потребна. Хр. Драганович, НБ (превод), 72-73. Благочестието са държи от похвалните работи. Ив. Богоров, КП, кн. 1, 15.

13. Остар. С обст. поясн. Простирам се във времето; продължавам, трая. Еврейските празници и пости Кипур и АБ ся начинат от вечерта преди празника и траят до другата вечер. А друзите постни дни ся дръжат от заранта до вечерта. Лет., 1871, 7. Откак паднала Западната Римска империя, възточната или византийската дръжава дръжала ся още 1 000 годин. Й. Груев, КВИ (превод), 63. // Остар. Книж. За събор, събрание, заседание и под. — състоя се, заседавам. Подобен учителски събор ся е дръжал за пръв път в Железник още в 1868 г.

Лет., 1871, 239. И в четирите тези читалища са държат редовно събрания. Ч, 1875, кн. 3, 98. Цариград, 6 януари. Великият съвет са държа. Двесте високи чиновници присъствуваха. НБ, 1877, 232. Тук [във Виена] .. са държа прочутий конгрес, който определи пределите на европейските държави. С. Бобчев, ПОС (превод), 156.

14. Остар. Обикн. с предл. с или в. Придържам се към нещо установено, прието; спазвам, съблюдавам. Гъркът не ти ли каза, кой съм и как се държа в българската вяра? Ем. Станев, А, 66. Писателят романист може да се държи о фактите само дотолкова, доколкото те му са необходими да характеризира и типизира героите си. М. Кремен, РЯ, 33. В избора на пиесите те .. изглежда да се държат в принципа "изкуство за изкуство". Ст. Грудев, АБ, 61. // Остар. и диал. С предл. о, у. Упорито се придържам към нещо, отстоявам нещо или следвам нещо, което искам, желая да постигна. Те са държаха още много яко о исканията си да са ползуват с туй право. С. Бобчев, ЖФ (превод), 69. Портата променила своята надута високомерност за условията на мир. Но сѐ пак .., още са държала у две точки, които не са за приемане. НБ, 1876, 118.

15. Само в пов. При трудни обстоятелства — за означаване на подкана към някого да запази самообладание и да действва енергично; не унивай и бъди смел, имай кураж! — Дръжте се, другари! .. Нека моята смърт не ви отчайва. Борбата е сурова... жестока. З. Сребров, Избр. разк., 83. Дали ще успея? ... Трябва! — Казвам си: "Ти, Нинче, сега се дръж, бъди по-смела. Ти си... едничка от тая страна и от тебе зависи спасението на другите." П. Михайлов, МП, 120. Изведнъж страшен гръм отекна във въздуха .. Измина доста време, докато Бенко дойде отново на себе си. — Дръж се, Бенко! — каза си той на глас. Ал. Бабек, МЕ, 170. // Призив за енергично, незабавно, бързо действие. Младен не искаше друг да върви пред него, грабна сърпа и извика: — Доре, дръж се, Росето ще ни изпревари! К. Петканов, БД, 73. По чаршията профуча Данчо бабин Сисин, който крещеше: — Чудото пристигна! Дръжте се, хора! Напред към Стойо Пазарджиклията! Г. Белев, ПЕМ, 73. // Разг. Само в пов. При изразяване на съмнение във възможностите на някого да се справи с някакви обстоятелства; ха сега, ха сега, да те видим. Дръж са, хаджи Генчо! Твоето момиченце ще да земе такъв един юнак! Л. Каравелов, Съч. II, 59. Михо почти му се закани: — Златан чорбаджи, дръж се! Ти жениш син, а аз — едничкото си чедо. К. Петканов, БД, 21. // Разг. Само в пов. Обикн. с предл. за. Подкана, призив за готовност при очакване да се осъществи, да стане нещо; очаквай, чакай, приготви се. На някого от нас хрумна да хвърлим чергата над главите си, за да не ни бие толкова вятърът. Образува се нещо като колиба и — дръж се вече за закачки. А. Страшимиров, Сб??СЕП, 306. Когато ме изберат за кмет на селото, реката ще прекарам ей отсреща,.., а моста — тъкмо срещу твоята кръчма .. — Дръж се, дядо Стоене, — почна пак Антиката — мене ще направиш помощник. А. Каралийчев, ПГ, 135. Дръж се, бабо, за дренки! Погов.

ДЪРЖЍ МИ несв., непрех. Разг. 1. За дреха, храна и под. — правя, предизвиквам определено усещане у някого. Този кожух ми държи топло. Като закуся добре — държи ми чак до вечеря.

2. Изпитвам някакво усещане, чувство, преживяване, обикн. за по-дълго време. Коледният концерт е такова преживяване, че ми държи цяла година. Те се карат рядко, но им държи по един месец.

3. Обикн. във въпросително, условно или отрицателно изречение. Имам смелост, кураж, готовност да извърша нещо, без да се страхувам, колебая; смея, наемам се, стиска ми. Смее ли някой да излезе на кмета насреща? Държи ли му? Чудомир, Избр. пр, 130. Ако ти държи, ела с нас; ако не, стой на страна и не пречи! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 383. — Нали дело щеше да завежда срещу Михала? ... Заведе ли го? Йо, не му държи! Г. Караславов, СИ, 106. Никой не дохожда, кому държи да се покаже, кога селото е натъпкано със сган агарянска? В. Мутафчиева, ЛСВ, 181.

Бас държа. Разг. Облог държа. Остар. Басирам се, обзалагам се с някого за нещо. Ще задигна вратата, на кило вино, бас държа! Ст., 1968, бр. 1179, 2. Ако ги обикнете: на младини, което е доста мъчно, ще познаете, как и на старини можете да бъдете млади, как можете държа облог со своя дявол и да поставите в недоумение хората. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 9. Дръж босия, та (че, и) му вземи цървулите (опинците); Дръж голия да му вземеш дрехите. Разг. Ирон. Употребява се, когато не може да се получи, да се вземе нещо от някого, защото и той го няма. — Той ще си изплати ли дълга? — Дръж босия, та че му вземи опинците. Дръж ме да не падна. Жарг. Подигр. Възклицание, което се употребява, като израз на изненада от появата, вида на някого или при голямо самохвалство на някого. — Гледай я само, каква се е натруфила. — Дръж ме да не падна! Дръж се за (о) земята. Шег. Казва се някому на смях, когато се спъне или падне. Хупна, кьорчо, дръж са о земята. П. Р. Славейков, БП II, 199. Дръж си пътя. Грубо. Не се занимавай с неща, които не те засягат, не се меси в чужди работи. За българи, все сме българи, но защо не ви се разбира много езикът? Отсранени сте и не сте се смешали още, а? — А ти, да се мешаме ли искаш? Я си дръж пътя! — озъби се един

с брадва в ръцете си. Й. Вълчев, СКН, 30. Дръжте ме крака. Разг.; Дръжте ме нозе (ноги). Диал. Употребява се като реплика, когато някой казва на себе си като подкана преди да побегне, да хукне; бягай. Че като рече тоя мъж: дръжте ма, ноги, ако си вятър — стигни го. Н. Хайтов, ДР, 9. Олеле мале, дръжте ме нозе. П. Р. Славейков, БП II, 9. Държа банката. Спец. При игра на карти — водя играта против партньорите си след като съм направил залог, като съм заложил обикн. определена сума. По всичките линии все девятки... Но да не мислиш, че аз лично държах банката, боже съхрани! Ал. Константинов, Съч. I, 188. Държа барута <си> сух. Книж. Намирам се в състояние на пълна готовност, готов съм всеки момент да започна да действам. — За тия гадове само бой, .. — Ние държим барута винаги сух, но трябва да се пазим от техните предизвикателства. В. Нешков, Н, 373. Щом правителството не е могло да предотврати нахлуването, първа негова обязаност е да държи барута си сух. Пряп., 1903, бр. 16, 1. Държа в глуха линия някого. Разг. Държа в трета глуха. Жарг. Не давам възможност на някого да се прояви, да напредне служебно или в обществото. — Горкият, все в глуха линия го държаха. Добре, че се отвори война, та и той да стане генерал. Д. Кисьов, Щ, 109. Държа в ежови (таралежови, железни) ръкавици някого. Книж.; Държа под желязна ръкавица някого. Остар. Книж. Не давам никаква свобода на някого, отнасям се строго, грубо, тиранично с някого. Какъв болярин е той, като не може .., да държи в ежови ръкавици людете си, да ги кара да му се кланят с боязън и гласът му да гърми в дома така, че закачените стари доспехи по стените да звънят като в бран? М. Смилова, ДСВ, 249. — От какво да се страхувам? — От Здравка! Както се казва, тя те държи в железни ръкавици! Др. Асенов, И, 58. Не е ли смешно да очакваме и ние помощ от тия деспоти, които държат и своите собствени поданици под желязна ръкавица и .. им не дават да повдигнат главата си, и да се нарекат хора? БГл, 3. Държа високо (здраво) знамето на нещо. Действам последователно, неотклонно за осъществяването на нещо, отстоявам нещо, обикн. политически възгледи, идеология и под. Държа в полата <полите> си някого. Разг. Прекалено много се грижа за някого и му угаждам, с което го лишавам от възможността да бъде самостоятелен. Тази си мома, както и другите си две момиченца, е гледала и отгледала като очите си; но не тъй да ги гевези и да ги държи в полата си. Ил. Блъсков, ПБ II, 38. Държа в ръцете (ръчичките) си някого или нещо; държа в (с) ръка <та си> някого или нещо; държа в шепа <та си> някого или нещо; държа в ноктите <си> някого или нещо. Остар. Книж.; Държа в пръстите (лапите) си някого или нещо; Държа в джоба си някого или нещо; Държа в (на) дланта си някого или нещо. Книж. Някой или нещо е изцяло в моята власт, в пълна зависимост е от мене, напълно ми е подчинен. Да ви представя,.., кмета на с. Шугово и главния учител. Наши хора,.., държат цялото село в ръцете си. Чудомир, Избр. пр, 58. Аз знам едно негово престъпление и го държа в ръчичките си. П. Славински, ПЗ, 308. Този млад свещеник,.. с ум лукав и остър, хипнотизуваше населението в тая околия и го държеше в ръката си. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 115. — Похвали ми се, че и до сега държала мъжа си в шепа, десет години след брака. Ем. Манов, ДСР, 428. Турция не само ще да държи в ноктете си Сърбия, Румъния и Черна гора, но ще да "турне на респект" и Австрия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 258. Боя се, че и тази нощ ще премине в борба със смъртта, която все още ме държи в лапите си. Л. Стоянов, Х, 50. Ако вашата емиграция да би се състояла от поляци,.., то тя би държала Турция на дланта си. Хр. Ботев, Зн, 1874-1875, бр. 1, 7. И кормчия имаше тогава строг: / държеше всичко в пръстите си здрави, / (едвам държавни кораб не удави!) Ем. Попдимитров, Ср, 51-52. Държа в сянка някого. Разг. Не оценявам, не изтъквам заслугите и качествата на някого и го оставям незабелязан, пренебрегнат. Досега го бутаха все на заден план, държаха го нарочно в сянка, да не ги засенчи. Ст. Даскалов, ЕС, 170. Държа в тайна; Държа тайно нещо. Не казвам на никого нещо, което зная, което е тайна, което се пази в тайна. — Този сън е едно пророчество за голямата ми работа, която иде... — И която още държиш в тайна от нас. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 338. Това, което ще ти кажа, трябва да го държим тайно до гроба. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 59. Държа в течение някого за <на> нещо. Книж. Непрекъснато осведомявам някого за развоя на събитие или за промени в състоянието на нещо, което е много важно или много го интересува. Всеки пет минути да ме държите в течение... вземете мерки, дайте заповеди, да не се протака. Й. Йовков (превод), З, 19. Дринчев пък замоли Висарионава да се обажда по-често. Главно, да ги държи в течение на педагогическата мисъл в София. Ст. Чилингиров, РК, 218. Държа в шах някого. Разг. Поставил съм някого в несигурно, рисковано, неблагоприятно положение, при което нещо важно за него изцяло зависи от мене. Кримски татари бяха,.. Те държаха в шах московците и поляците, а султанът държеше тях с войската си в Кафа и Тана. А. Дончев, ВР, 241. Държа главата си високо. 1. Горд съм, имам достойнство и го изразявам, показвам. Държи главата си високо и очите му не мигат ни пред една жена. Л. Каравелов, Съч. II, 71. 2. Отнасям се надменно, високомерно, като обикн. де‑

монстрирам превъзходство, без да имам основание. Николчо е имал голямо сходство с родителите си, които са държеле главите си високо, които са говориле с по-сиромасите от тях високомерно. Л. Каравелов, Съч. VII, 25. Държа далеч <е> (надалеко, надалеч) <от> някого. Разг.; Държа на дистанция някого; държа на <почетно, почтено> разстояние някого. Книж. Не допускам близост, отнасям се сдържано или официално с някого, обикн., за да подчертая своето по-високо положение или като проява на лошо отношение. Сега тук беше Стоян — влизаше, излизаше сутрин и вечер и беше като в своя къща, макар Султана да го държеше надалеко. Д. Талев, ЖС, 64. Има големи писатели, които ни подчиняват под своята власт, държат ни на едно почетно разстояние от себе си, отдето ние съзерцаваме блясъка и силата на тяхното творчество с учудване и благоговение. Б. Ангелов, ЛС, 231. Държа <едва> душа<та> <си> зад зъбите. Разг. Много съм зле, много съм отпаднал, едва имам сили да живея. Стар и болен беше, държеше душата си зад зъбите. Държа здраво (здравата, изкъсо) някого. Разг.; Държа яко (яката) някого. Диал. Контролирам действията и поведението на някого като ограничавам свободата му, средствата му, обикн. за да го предпазя или за негово добро. Те единодушно бяха послушали Нихад. Значи, той може да държи здраво пионерите. Л. Александрова, ИЕЩ, 272. — Ама нема го майстора! Младен яката ги държи. Т. Влайков, Съч. III, 247. Той държеше изкъсо своите слушатели и не им позволяваше ни за миг да се разсейват. Д. Жотев, ПМИ, 104. Държа (здраво) кормилото (в ръце <те> <си>) на нещо. Книж. Ръководя нещо, стоя начело на нещо, управлявам нещо обикн. държавна институция, политическа партия, движение и др. — Либералната партия ще се раздвои и Каравелов ще поеме властта. Тези ще държат кормилото — посочи той Любен. В. Геновска, СГ, 225. Държа змия в пазвата си. Разг. Казва се обикн., когато изненадващо разбирам, че някой, когото смятам за много близък и му се доверявам, в същност ми е скрит враг. — Да го имам за верен човек, да го храня, да го туря пред всички,.. — Змия съм държал в пазвата си аз, змия! Й. Йовков, АМГ, 51. — Аз мислех, приятел... ще помогне в нужда. — Приятел? Змия в пазвата си съм държал. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 466. Държа исо. Остар. 1. Някому. Послушно изпълнявам волята на някого и говоря по негова угода, каквото той каже и иска. Другите министри безропотно и раболепно им държат исо,.., с нищо сериозно не се занимават в своите канцеларии. Пряп., 1903, бр. 13, 1. 2. Говоря най-високо от всички (обикн. при спор, кавга). Щом го видяха да се връща в Лиляче .., селските чорбаджии начаса побесняха .. — Видяхте ли, оня безбожник пак запраши към училището да трови душиците на децата ни. — Държеше над всички исо попът. Г. Русафов, ИТБД, 207. Държа камък в сърцето си. Разг.; Държа камък в пазухата си. Остар. Отнасям се студено, безразлично към някого или нещо. Ако моята глава и да ми заповяда да държа камъка в пазухата си и да бъда доколкото е възможно по-хладнокръвен, то, за моето несчастие, езикът и сърцето ми са не повиняват. Л. Каравелов, Съч. VIII, 72. Държа кантара в окото си. Разг. Съвсем точно мога да премеря, да преценя само с поглед нещо или някого. В своите професионални снимки той толкова усърдно не се взираше, макар да беше известен между фотожурналистите като човек, който държи кантара в окото си. Б. Болгар, Б, 24. Държа карез (гарез) на някого. Разг. Помня, че съм засегнат от някого и гледам да му напакостя, за да си отмъстя. Иди утричка да видиш: конят цял, магарето го няма... Той [вълкът] му държи карез... Врекло му се веднъж, че ще му се даде да го изяде, па го излъгало. К. Константинов, ППГ, 293. Четири пъти досега писмо пращам на султана, да позволи, писах, на сина ми да се върне,.. Е, и какво мислиш? Ни-що! Ей на̀, нищичко! Гарез държи султанът, види се, нали много знаеше баща ти и много приказваше, донесли са му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 155. Не ми дръж гарез на приказките. Държа ключа на нещо. 1. Книж. Имам, владея нещо, което обикн. е ценно, важно, поради това е достъпно за малко хора. Той [върхът Зли-Дол] командуваше на околността и държеше ключа на друма. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 122. Цариград, този земен рай, що държи ключовете на всичкото европейско и азиатско благо, ще остане в ръцете на славянина. НБ, 1876, бр. 6, 22. 2. Разг. Имам възможност, мога да узная нещо. Държа ключа на тази тайна. Държа кокала <и не го пускам>. Разг. Ползвам се от някакви големи материални облаги, привилегии, почести и др. (обикн. от високо служебно положение, власт и под.). Идеха хора и от тези, които не бяха сегашни. Повечето — изпаднали веломожи. От първите се отличаваха само по това, че не държаха кокала,.. Всяка смяна на властта можеше да ги извлече нагоре, да напълни техните, а не чуждите кесии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 300. Който веднъж е влязъл във властта, здраво държи кокала и не го пуска. Държа компания (другарство). Остар. Прекарвам заедно с някого времето, стоя при някого да го забавлявам. Засега дръж компания на госпожицата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 118. Тогаз помолих аз духа / да каже, пред да падне в свойта яма, / кои другарство тука му държат. К. Величков, Ад (превод), 101. Държа конско <евангелие> някому; Държа слово някому. Разг.; Държа реч. Жарг. Мъмря, укорявам някого за не‑

що, което е казал или извършил, като го поучавам, наставлявам. Сутринта по обичайния ред бяхме строени за проверка. След като по навик ни държа едно конско евангелие, поручикът попита фелдфебела. А. Тодоров, ВН, бр. 1958, бр. 2066, 4. Викал при себе си Йовчев през обедната почивка. Държал му едно слово и го заплашил с партийно наказание. Ем. Манов, ДСР, 230. Вчера татко ми държа реч заради двойката по география. Държа кураж. Разг. Проявявам смелост и окуражавам и другите. Наше село, харно село. Два пъти се жътва жъне, по година гладни седим и пак кураж държим. Елин Пелин, Съч. V, 88. Но недей тъжи, недей ти плака / и пред душмани държи кураж. П. Р. Славейков, Н, 1881, кн. 6, 465. Държа курс. Книж. 1. Движа се в определена посока. Корабът .. държеше курс близо до крайбрежието. Гр. Угаров, ПСЗ, 79. 2. Постъпвам по определен начин, следвайки някакво предварително решение, убеждение. Партията държеше курс на използуване на старите кадри. Държа линия на поведение; Държа поведение. Разг. Следвам определен начин на действие, на постъ?ване. Легна да обмисли отговорите на тия въпроси и поведението, което щеше да държи. Ем. Станев, ВТВ, 50. Не му [на Цветко Церовченина] са обадих, защото не го знаях, каква линия на поведение държи. З. Стоянов, ЗБВ III, 265-265. Държа молив; Държа калем. Остар. Пиша, грамотен съм. — Аз като ще дам запис, не можа ли да си го напиша и подпиша сам? Слава богу и аз знам да държа калем. Ил. Блъсков, БП II, 73. Държа мъст като камила. Разг. Много съм злопаметен и отмъстителен. Той държи мъст като камила и затова не може да ѝ прости за обидата, която му нанесе. Държа на <дадената> дума<та>. Разг.; Държа на <честното си> слово<то>. Остар. Книж.; Държа <си> дума<та> (реч). Остар. и диал.; Държа се на думата (речта) <си>. Остар. Книж. Правя, извършвам нещо, така както съм казал, изпълнявам обещанието си. — Не търпят чуждо мнение, нито пък държат на дадената дума за лоялно и равноправно участие в управлението на страната. В. Нешков, Н, 59. — Казали сме вечерта! — говореше той. — Трябва да държим на думата си! П. Вежинов, ДБ, 263. — Донке, държиш ли думата заран за у нас? Т. Влайков, Съч. I, 1941, 32. Държа си честното слово на коронясан херцог, госпоже. К. Величков и др., ЛБ (превод), 55. Гръцкият цар, ако и да свързва мир с българите, но не се дръжа на речта си. М 1857, 74. Държа на (за) буквата <на закона>. Книж. Изисквам точно спазване на формалната страна на нещо (обикн. наредба, разпореждане и под.), проявявам педантизъм. Хазаинът искаше увеличение на наема; Матей Матов държеше за буквата на закона — и така спорът се протакаше безкрайно. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 426. Държа на крак някого. Разг. Заставям някого да бъде постоянно готов да действа, обикн. в очакване на някакви събития, извънредни ситуации, бедствия и под. Държат на крак няколко дивизии.Държаха ни на крак докато не премина опасността от пожар. Държа на къса юзда някого. Разг.; Държа на <къса> ремичка някого. Диал. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. За да има дисциплина в класа, учителят трябва да държи учениците си на къса юзда. Държа на <нужната> висота нещо. Книж. Поддържам нещо на необходимото равнище. Не избухвай, дръж се на нужната висота.Учителят трябва да се държи на висота. Държа на мушка някого или нещо. Разг. Целя се, прицелвам се в някого или нещо като съм готов всеки момент да стрелям. Държа на око пушка. Диал. Прицелвам се точно. Казвай, казвай, айдут Велко, / кам ке мери дена — / да не сека твои ръце / дори до рамена. / — Сечи, сечи, билюкбаши — / пусти останали, / кога не са тенка пушка / на око държали. К. Христов, СК, 69. Държа на паметта си. Остар. Книж. Помня. Внимателният человек може да държи на паметта си много нечта, зачтото внимава. У, 1871, бр. I, 284. Държа на (под) прицел (обстрел) някого или нещо; държа под огън някого или нещо. Воен. Готов съм да стрелям или стрелям по някакъв обект, по някаква цел. Турците, които през нощта бяха заели околните командни височини, държаха под кръстосан огън позицията. Д. Линков, ЗБ, 132. Държа на разположение на някого нещо. Разг. Предоставям на някого нещо да бъде готово във всеки момент за използване от него. На стената бе залепен списък на ястиетата и питиетата, които четири локанти държаха на разположение на обитателите на карантината. Ив. Вазов, Съч. ХII, 92. Държа на ръце някого. Разг. Грижа се, угаждам прекалено много на някого, обикн. на любим човек; нося на ръце. Любовта му към тебе няма край, ще те държи на ръце. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 739. Хвани се учител .. селяните .. за добрината ти .. щат те държат на ръце. Ил. Блъсков, КУ, 11. Държа настрана някого. Разг. 1. Обикн. от нещо. Не позволявам, не давам възможност на някого да прави нещо, да участвува в нещо. — Защо си ме държал настрана до сега, защо не си ме направил рибар? Д. Калфов, Избр. разк., 219. 2. Обикн. от някого. Не позволявам, не давам възможност някому да се сближи с някого, да бъде близък с него. Не направи всичко, което зависеше от нея, за да държи момата си по-настрана от Кировия кираджия. Г. Караславов, ОХ I, 280. Държа на <в>ум<а> си нещо. Разг. Имам някаква мисъл, идея или информация, мисля за нещо, като обикн. не го съобщавам, раз‑

гласявам. Вече два месеца държа на ум една работа, но чакам да ѝ дойде времето. Държа на ум нещо. Остар. Книж. Не изпускам от мисълта си нещо, мисля за нещо. — Учителко, дозволете ми да ви попитам нещо, което държа на ум от един час насам. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 318. Държа нещо на висотата (равнището) на някого или нещо. Книж. Следя и правя нещо да съответства на някого или нещо, спазвайки определени изисквания. Публичните личности не винаги се държат на висотата на обществени водачи, чийто пример е за следване. Държа ножа в ножницата <си>. Книж. Ритор. 1. Не започвам, не повеждам въоръжена борба против някого или за нещо, въпреки че съм готов. Австрия ще държи ножа в ножницата си дотогава, дордето вижда, че турското оръжие е в състояние само да съкруши Росия. НБ, 1876, бр. 48, 190. 2. Още не използвам своите предимства, аргументи в някаква борба, спор. Държа <някакъв> език; Държа език на някакъв, на някого. Разг. Неодобр. Говоря по някакъв начин или като някого, по начина на някого, което е неподходящо, неприсъщо, не отговаря на ситуацията, положението ми и под. — Вие ли сте авторът на тая мръсотия? — казах направо и разгърнах програмата .. — Я не ми дръжте такъв език! — окопити се бързо Коларова. П. Незнакомов, СП, 87-88. Държи език на хамалин. Държа отговорен някого. Книж. Изисквам, търся отговорност от някого, обикн. за нещо вече станало или евентуално, ако стане, ако се случи. Обещахме на инженера да не го държим отговорен, ако въжето се скъса и се сгромолясаме в пропастта. А. Каралийчев, ПД, 84. "Стопанството не се е отчело с млякото! Христак, теб ще държа отговорен!" Ил. Волен, МДС, 181. Държа очите си (око) на нещо. Разг. Непрекъснато гледам в нещо, наблюдавам нещо. Минаха фитарии с лук, с черен боб. Консулът държеше очите си на ореха, който се тъмнееше като кълбо в средата на градината. Й. Йовков, ЖС, 96. — Ти сега като си горе, .., не е лошо да държиш око на прохода. Н. Тихолов, ДКД, 106. Държа под (изпод, на) око (очи). някого или нещо. Разг. Непрекъснато, зорко, обикн. тайно, скрито, наблюдавам някого или нещо, следя го. Додето чакаме да докарат куфарите ни, луничавият ме държи под око. Б. Райнов, НН, 359. — Не ми се искаше да го [Божикин] вземам .. — но ми се примоли: .. — Ти го дръж под око, аз нарочно го изпратих в твоето отделение. Д. Ангелов, ЖС, 102. Държа очите си отворени. Разг. Зорко бдя, внимавам, да не ми се случи нещо лошо, неприятно, което ме заплашва, което е възможно. — Я вземи юшура, че да видиш, как ще закапят лирите .. Трябва само да знаеш да държиш очите си отворени. Д. Немиров, Б, 104. Държа партия (политика). Остар. 1. Занимавам се с политическа, с партийна работа. Пък и тез проклети партии! .. Смразил се е по тях с половина село. Утре противниците ще му подметнат: партия държиш, пък хамбаря ти празен. Ц. Церковски, Съч. III, 230. 2. На някого. При спор, разногласия и под. — угоднически подкрепям, поддържам някого с някаква цел. Той мразеше сопотници .. Той не зимаше участие в техните междуособни разпри .. Той не държеше партия ни на младежите, ни на чорбаджиите. Ив. Вазов, Съч. VI, 156. Слушай мен, — / да бъде между вас въпросът изравнен, / недей му пряко тъй в очите всичко тика: / ти в тия работи дръж малко политика. П. П. Славейков, КП ч III, 40. Държа перото. Книж. Пиша, творя като поет, писател или журналист. Тия хора не са от ония, които не знаят да държат перото и да защищават истината, когато стане нужда, както в нашия, така и в чуждия печат. НБ, 1877, бр. 60, 235. Наистина, / ний още не умеем / по ботевски / перото да държим. Хр. Радевски, П, 48. Държа печено (контра). Разг. Не отстъпвам, настоявам на своето мнение, решение; не се съгласявам. Ако държим печено, ще ги накараме да се съгласят на нашето предложение. Държа пизма на някого. Диал. Мразя някого. Ми пишала млада Маркоица / .. / — Ой ти Марко, Марко домакине, / дали още во Солун ке седиш, / дали още мене ке ме пизмиш, / дека малко ние се скарафме? / Доста пизма държа ти на мене. СбНУ, ХХIХ, 101. Държа под знамената някого. Книж.;Държа под пряпорците си някого. Остар. Имам на разположение войска в пълна бойна готовност; мобилизирал съм. Съгласно с Наполеоновия трактат, пруското правителство не държеше под пряпорците си по-много от 42 000 войници. Лет., 1871, 212. Държа под ключ някого или нещо. Разг. Пазя някого или нещо, като съм го заключил, затворил. Той първом си дояждаше добре със скритото ядене, което държеше под ключ. Й. Йовков, СЛ, 32. — А ти бре, у дома! Под ключ ще те държа. Н. Каралиева, Н, 190. Държа под козирог на някого. Остар. Отдавам чест или поздравявам някого като военен, вдигайки ръка до козирката; козирувам. Когато минаваха из една тясна улица, ротмистърът, смаян, видя изправен до една лавка Първана Лазаров, че му държеше под козирог. Ив. Вазов, Съч. VIII, 152. Държа под па̀ра някого. Разг. Заставям някого да бъде постоянно в напрежение, в готовност, за настъпване на някаква ситуация или при спазване на срокове, приключване, свършване на някаква работа. На тебе ти остава само да предупредиш старшията винаги да държи хората си под пара. Никакви отпуски на полицаите, всеки да си седи на мястото с пушка в ръка и да чака. М. Марчевски, ГБ, 53. Това беше само номер... Полицаят се споменава, за да се държат купувачите в

напрежение, под па̀ра, тъй да се каже. Ал. Бабек, МЕ, 116. Държа под ръка някого или нещо. Разг. Имам на разположение някого или нещо и мога да се възползвам от някого или нещо по всяко време и за всичко. Като смяташе да държи Франклина всякога под ръка, министерството беше намислило да го задържи. С. Бобчев, ЖФ, 98. Сърбите са държали под ръка тъдявашни някои места,.. макар че Стефан Ураш III и син му Дуилан са обсадили само Ниш. Ив. Вазов, Съч. ХV, 75. Държа под своя власт (скиптър). Книж. За монарх — имам неограничена власт над някого или нещо; владея. Той властвува над царства безгранични, / земи, моря, държи под скиптра свой. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 159. Държа под чехъл<а си> някого. Разг. Ирон. За жена — заставям мъжа си за всичко да ме слуша и да ми се подчинява, като го лишавам от самостоятелност и свобода. И понеже е враг на тиранията на мъжете, тя държи своя под чехъла си! Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 152. Държа под (в) юзда някого или нещо. Книж. Имам власт над някого или нещо, в пълна зависимост от мене е, напълно ми е подчинен. Чрез съдилищата господствуващата класа държала под юзда народните маси. Ист. Х и ХI кл, 1965, 73. Държа постановление на някого. Остар. Канц. Издавам писмена заповед, разпореждане на някого, обикн. за назначаване на служба. — Ха да ми помогнеш, синко, да настаним моето Оленце за учителка във вашето село... — Ще дадете ли две хиляди сега, наведнъж, като държим постановлението? И по сто лева на всяка месечна заплата. Елин Пелин, Съч. IV, 160-161. Тази вечер учителят Цончев излезе сам .. Постановление не му държаха — сметнаха го за недостатъчно благонадежден. Г. Караславов, Избр. съч. I, 268. Държа преднина. Вървя най-отпред, начело. Скоро добре проличаха десетина конници. Трима държаха преднина, а останалите следваха отзад в прахоляка. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 17. Държа <се> едно (наедно) <с някого>; Разг. Действам заедно с някого, солидарен съм с някого, подкрепям го. Гърците обявяват, че те ще държат наедно с турците против славяните. НБ, 1877, бр. 74, 287. — Същи цар беше той тук! — Ама тогази всички държаха едно с него, нямаше тези ежби помежду ни. П. Тодоров, Събр. пр II, 47. Държа се за (о) буквата на нещо. Книж. Точно спазвам формалната страна на нещо, формално тълкувам нещо; проявявам формализъм, педантизъм. Г. Данов ся държал яко о буквата, преводил реч, като ся е боял да не биха произлезли погрешки с изменението на някои думи или предложения. Ч, 1874, бр. 2, 56. Държа се за пѐша (ревера) на някого. Разг. Ирон. Сляпо, неотлъчно следвам някого (обикн. мъж), без когото смятам, че не мога. Ти без него никъде не ходиш, все за пеша му се държиш. Държа се за полата на някого. Разг. Ирон. Сляпо, неотлъчно следвам някого (обикн. жена), без когото смятам, че не мога. Той все за полата на жена си се държи и не смее да мръдне никъде без нея. Държа се като рак на бързей; държа се като магаре на мост. Разг. Не отстъпвам и оцелявам въпреки всичко. Държа се като слепец о (за) тояга<та> за някого или за нещо. Разг. Безрезервно, сляпо разчитам в надеждите си на някого или нещо за постигане на някаква цел. Нали не знаех друго освен земята: ни книги, ни занаят. Държах се все за нея, като слепец за тояга, да не пукнат децата ми от глад. Н. Хайтов, С, 8-9. Държи се за вярата, като слепец о тояга. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 139. Държа се на голямо (на високо, от високо). Разг. Придавам си важност, отнасям се надменно, високомерно; големея се, гордея се, перча се. Пишен Георги започна да се държи на голямо, разхождаше се с ръце отзад като чорбаджия. Г. Петканов, СВ, 105. Сега тя беше в семейството на голям търговец .. Държаха се на високо, приемаха важни гости. Г. Райчев, ЗК, 192. — Па и вие не се дръжте от високо с него. Приласкайте това момче. Изглежда умно. Н. Лилиев, Съч. III, 20. Държа се на ръба. Разг.; Държа се на иглен връх.Диал. Намирам се в много опасно, критично положение. Тие разбираха своето критическо положение, познаваха, че съдбата на селото им се държи на иглен връх. З. Стоянов, ЗБВ III, 7. Държа се на косъм. Разг. Намирам се в крайно критично положение и по чудо оцелявам; едва се крепя. — Не бой се, тате. Ако се работи предпазливо, няма опасност. Тази власт се държи на косъм. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 151. Държа се на крака<та> си. Разг.; Държа се на нозе<те> си. Диал. 1. Имам сили, мога да стоя прав, да ходя. Влизаха в хладните зимници и пиеха ракия! На сигнала се явиха само ония, които още се държаха на крака. М. Марчевски, П, 13. Бай Михал наистина бе спечелил по точки, но заедно с наградата бе получил много тежки наранявания и .. три счупени ребра... Всички се чудеха, как се бе държал на крака до края на мача. Ал. Бабек, МЕ, 277. Той се е отпуснал в окопа, безсилен да се държи на краката си. Л. Стоянов, Х, 22. 2. Имам сили, мога да издържам, държелив съм (въпреки старост, напреднала възраст, тежка болест, недъг или беда, нещастие). Той беше старец около на седемдесет и пет години, но още яко се държеше на краката си и гласът му беше доста силен. Св. Милеров, СЦТ, 21. Майка му беше много стара, но се държеше на крака и помагаше в къщи. Държа се на положение (цена). Разг.; Държа се на ниво. Книж.; Държа се тежко (от тежко, на тежко). Диал. Имам съзнание за своето служебно или обществено положение, за достойнството си, престижа си и не си позволявам

постъпки и поведение, които биха уронили достойнството ми, престижа ми. — Защо не се държиш на положение, ами си тръгнал да прибираш в къщата ни разни дрипльовци? В. Нешков, Н, 368. Жената се държи на цена. Хляб няма да яде, ама на̀, не ще. Й. Йовков, ЧКГ, 123. Самите те забравят тези крайно срамни мисли за дезертьорството и изобщо започват да се държат на ниво. К. Грозев, СС, 67. Съдията, за да го почитат, трябва да се държи тежко и да не показва слабост в нищо. Ив. Вазов, Съч. VII, 5. Не трябува да са прави яко млого глума (шега) с децата: добре е в живеянето си да са държим на тежко и малко върло с тях. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14. Държа се на <почетно> разстояние от някого. Книж. Отнасям се хладно, официално с някого. Държеше се на почетно разстояние от него и не искаше да го среща. Държа се настрана (настрани, по-далеч). Разг. 1. Обикн. от някого. Не общувам, не дружа с някого, като го преценявам за неподходящ, недостоен или опасен за мене. Сватове бяха, а се държаха настрана като чужди. 2. От нещо. Не участвам, не се меся в нещо, обикн., което не одобрявам или от което се страхувам. "Росия се държи настрана,.., но ние отдавна вече знаеме, че тоя въпрос (за Зворник) е изнесен на видело от Росия." С, 1872, бр. 47, 374. Държа си езика (устата); държа си езика зад зъбите. Разг.; Държа си думите под езика. Рядко. 1. Мълча, въздържам се да говоря, обикн. за да не кажа нещо, което не искам, или за да не издам тайна. — Ще приемеш или няма да приемеш, ще си държиш езика — .. Проговориш ли — ще ти тегля ножа. Д. Спространов, С, 184. Да си държиш устата и да се научиш да пазиш тайна. Й. Йовков, ЧКГ, 269. Щом си държим здраво езика зад зъбите, никой нищо няма да научи. Д. Ангелов, ЖС, 373. 2. Обикн. в пов. Грубо. Внимавай какво говориш, не говори неуместни или обидни думи; млъкни. — Дръж си езика, Лазар Глауш! Ти още не си станал каймакамин тук. Д. Талев, ПК, 650-651. — Ей, дядо Маноле! Дръж си устата! — викаше той [Нейчо]. — Кой е хайдутин? Й. Йовков, ЧКГ, 135. — Ти дръж думите си под езика, старо-харо! Па пий! Божекът повдигна зачервените си мигливи очи към говорещия. Ст. Загорчинов, ДП, 476. Държа <си> на своето (моето). Разг. Упорито поддържам мнението си, отстоявам това, което мисля или искам, и не се вслушвам в мненията и съветите на другите (обикн. при спор, разправия); упорствам. Не стигнаха до никакво разбирателство. Цене упорито държеше на своето, а Бодко,.., се мъчеше да го склони. В. Ченков, СНД, 98. — Аз си държа на моето. Да им подарим вършините. Ст. Даскалов, ЕС, 188. Държа слива(и) в устата си. Диал. Мълча, нищо не говоря, обикн. от инат. — Недей държа слива в устата си, ами ме спри и ми кажи. П. Тодоров, Събр. съч. II, 240. Държа сметка. Разг.; Държа хесап. Остар. 1. Търг. Следя количеството, броя на нещо, обикн. пари; смятам, изчислявам нещо. Давали си те кое жито, кое царевица, кое дърва, и никой не държал сметки, какво точно е взел — връщали си ги, кога повече, кога по-малко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 337. Колкото вино изпием, държим на всичко хесап, та че на отиване ще си пресметнем, кому колко са пада, и ще са наплатим. Ил. Блъсков, ПБ I, 63. 2. На някого или нещо. Следя действията, постъпките на някого и искам от него, да отговаря за тях, контролирам някого или нещо. — Следствието поемам аз и ще държа най-строга сметка, как се изпълняват моите заповеди. Ем. Станев, ИК I и II, 294. 3. За нещо. Имам пред вид нещо, съобразявам се с нещо, защото е важно. Има и обществено мнение, за което, така или иначе, трябва да държим сметка. Х. Русев, ПС, 41. Държа сметка на (за) думите си. Разг. 1. Обикн. с отриц. Приказвам, като внимавам и се съобразявам с нещо. Той не държеше сметка на думите си. Говореше разпалено, каквото му беше на сърцето. К. Калчев, ЖП, 173. Най-непримирима бе Димитрица. Тя не държеше сметка на думите си. К. Петканов, СВ, 205. 2. В пов. Внимавай, какво говориш, въздържай се да говориш необмислени, неуместни или обидни неща, защото може да пострадаш. — Дръж сметка за думите си, защото има военен съд. Л. Стоянов, Х, 48. Държа с поглед<а си> някого или нещо. Разг. Непрекъснато, зорко наблюдавам някого или нещо, следя го с поглед, с цел да го контролирам. Тя схвана този смут и го погледна проницателно. Паско местеше очите си и се мъчеше да се отскубне. Но тя вече го държеше с острия си подозрителен поглед. Г. Караславов, ОХ I, 383-384. От високите скали животното държеше цялата околност с поглед и слух. Й. Радичков, СР, 6. Държа стойка. Лов. За ловджийско куче пилещар — заставам неподвижно в определена характерна стойка, когато открия дивеч. Но по едно време гледам, онова ми ти кутре полази из стърнищата... И знаете ли какво, господа? Заварвам моя Мечо на същото място още държи стойка! Елин Пелин, Съч. IV, 231-232. Държа страна (страна на) <някого или нещо>. Разг. 1. Поддържам някакво становище, не съм неутрален, а подкрепям някого или нещо. Като не държи страна, редакцията моли ония, които мислят, че раздаването на премиите трябва да стане по друг начин,.., да се изкажат. ТИ, 1926, бр. 31, 2. 2. Присъединявам се към някого, защитавам го, обикн. при спор, разногласие, разправия и под.; поддържам, подкрепям. Царят се поклони почтително на стареца, защото патриарх Игнатий държеше страната му във всички несъгласия между него и царицата. Ст. Загорчинов,

Избр. пр III, 432. Държа страна на някого или нещо; държа на нечия страна. Заемам позиция, изразявам мнение и под., като защитавам някого или нещо, обикн. при спор, конфликт и под.; поддържам, подкрепям. Той имаше слабост към Нонка и за всичко държеше на нейна страна. И. Петров, НЛ, 24. Държа страна (ред) в черква. Диал. Пея откъм лявата или дясната страна в мястото на певците в църква по време на служба. Игумен Натанаил държеше страна в манастирската черква, при аналоя, и допяваше тропаря си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 142. Държат ми краката (нозете). Разг. Държат крака<та> (нозе<те>). Рядко. 1. Имам сили, мога да стоя прав, да ходя, обикн след преумора, при болка, болест и под. — Ей, Горчо, държат ли краката още?... Величко, ще играем ли? Ц. Церковски, Съч. III, 240. Пред черковните врата,.., са събират .. сиромаси — просяци: .. Онези, които им държат що годе краката, стоят прави. Ил. Блъсков, ПБ III, 88. Вървиш час, час и половина и се допреш до някой парк, ако ти държат нозете. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 52. 2. Имам сили, държелив съм, въпреки болест, недъг или напреднала възраст. Аз, макар и стара, при снахата ще се подмладя,.., краката и ръцете ми държат още. Китка 5, 1886, кн. 14, 31-32. Докато ни държат ръцете и краката, винаги ще бъдем в първите редове на тия, които въстават да се бият за своята свобода. НБ, 1877, бр. 73, 281. — Работи, гяур, работи .. — Не мога, болен съм... краката ми не държат. Л. Каравелов, Съч. IV, 11. Уморих се, крака не държат, / и задъхвам се, често се спирам. Ив. Вазов, БМ II, 101. — Да вървим при Начо чорбаджия — / .. / Скрил се бе у бъчвата в мазето, / че да бяга — не държат нозете. Ас. Босев, ДО, 106. Държа фронта. Книж. Боря се за осъществяването или запазването на нещо, отстоявам нещо докрай. — Рано или късно ще дойда във фабриката, но дотогава ти трябва здраво да държиш там фронта. Д. Кисьов, Щ, 270. Ако аз загина по-рано от тебе, ти дръж фронта, воювай геройски. Сл. Трънски, Н, 515. Държа хатър някому. Диал. Отнасям се много благосклонно към някого и постъпвам, както му е угодно, приятно, не противореча. Ти трябва да му държиш хатър и да го тачиш, нали ти е сват. Държа хлабаво юздите (юздата) на някого. Разг. Не се отнасям достатъчно строго към някого, позволявам му да върши каквото си иска, да своеволничи, за което може би ще съжалявам. Само Петровата юзда държеше по-хлабаво, защото имаше слабост към него. И. Петров, НЛ, 70. Държа хляба в ръцете си. Разг. Сам изкарвам прехраната си и не завися от никого. Държа юздите (юздата, поводите); Държа изкъсо. Разг.; Държа дизгините на някого. Диал. Отнасям се строго към някого, като не му позволявам да прави каквото си иска, да своеволничи. Ако Хюсеиновият син е сираче и няма кой да му държи юздата, то Неновият нехранимайковец не би трябвало да се оставя без дървен господ. Л. Каравелов, Съч. VII, 31. Изкъсо държи поводите, в нищо не се забравя. М. Смилова, ДСВ, 116. Още повече го беше яд, то се знае, че не се избраха неговите хора, та да може чрез тях, както си мислеше, да държи дизгините на Трайка. Т. Влайков, Съч. III, 262. Държа я еврейската. Диал. Обикн. в пов. Нищо не казвам за нещо, което знам, мълча, не коментирам, защото съм страхлив или имам полза. Видов не видов, чув не чув, дръж я еврейската. СбНУ IV, 202. Държи ми влага. Разг. 1. Задоволен съм от нещо за дълго време, дълго време ми е приятно да си спомням. На заговезни трябва да има по-богато ядене, което да ни държи влага целите великденски пости. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 26. 2. Остава ми трайна, дълбока следа, дълго ще помня нещо, което ми е урок, поука в бъдеще. А пък сега така ще ги нажуля, та да им държи влага за много време. Т. Влайков, Съч. III, 210. Една година съм бил на власт .., но тая година ще ми държи влага, докато съм жив .. Кой кому откраднал, кой кому нива преорал — все при кмета, кривите им краставици да оправя. Н. Хайтов, ДР, 132. Държи ми врата. Диал. Имам сили, мога да направя или понеса нещо трудно. Побързайте, ваше величество, дорде поп Герасим е още в сила .. и дорде още му държи врата да превземе цариградската Къз — кулеси. Хр. Ботев, Съч. 1929, 105. Държи ми главата. Разг. Издържам на пиене, мъчно се напивам. — Нали знаеш, главата ми не държи. Не пия — отблъскваше чашата Митьо Христов. М. Яворски, ХСП, 327. Балаура бе пил цялата нощ и продължаваше да пие, но, види се, главата му не държеше вече, защото я бе стегнал с мокър пешкир. Хр. Пелитев, ХО, 66. Държи ми кръста. Разг. 1. Имам сили, издържам на физическа работа или мога да вдигам, да нося тежко. Панайот как е? Държи ли му още кръста? Мен ме хептен не бива. Ал. Константинов, Съч. I, 65. 2. За мъж — полово съм силен, обикн. въпреки възрастта си. Той е вече на години, но още му държи кръста. 3. Разчитам на силите си, надявам се на себе си, на възможностите си. Ако ти държи кръста, заеми се с тази работа. Държи ми сито (ситост). Разг. 1. Засищам трайно, продължително някого да не чувства глад, да не огладнява. Стефан, по-упечен в пиенето, гледаше добре да се насмучи, че да му държи сито и за утре. Лил., 1884, кн. 7, 8. Обилният обяд ще ми държи сито до късно вечерта. 2. Задоволен съм от нещо, удовлетворен съм, доволен съм за дълго време. Сичко това са празни думи, не държи сито пустата риторика, не вярва гладният на сития. З. Стоянов, ЗБВ I, 343. Ед‑

ва (едвам) се държа на крака<та си>. Разг.; Не мога да се държа на крака<та си>. Разг.; Едва (едвам) се държа на нозе<те си>. Диал.; Не мога да се държа на нозе<те си>. Диал. Съвсем съм отмалял, отпаднал, нямам никакви сили (обикн. поради болест, старост, умора или тормоз). — Майка ми е болна, стара жена, едва се държи на крака. П. Льочев, ПБП, 18. Миланица се мъчеше да бъде любезна като пред гостенин и дори да се усмихва, но се виждаше, че едва се държи на краката си и че душата ѝ е попарена. Г. Караславов, Т, 67. — Умирам от глава... — проплаква Василица .. Седни, седни, че и аз не мога да се държа на нозете си. Д. Талев, ПК, 352. — Много съм слаб, господин докторе, не мога да се държа на крака. Л. Стоянов, Х, 65. Едвам се държеше на краката си, всеки миг бе готов да се повали на земята. Й. Йовков, АМГ, 99. Като че (сякаш) на верига (въже) държан. Разг. Обхванат от силно нетърпение, колкото се може по-скоро да напусне някое място, където е бил ограничаван, тормозен; извънредно нетърпелив. Пътниците,.. бързат да слязат на сушата, сякаш дотогава са ги държали на верига. П. Незнакомов, МА, 70. Колко<то> ми глас държи. Разг. Колко<то> ме глас държи; Що ми (ме) глас държи; колко<то> ми (ме) (що ми (ме))гърло държи, викам (крещя, рева и под.). Диал. Извънредно силно, с всички сили (викам, крещя, рева и под.). Качил се на най-високото място,.., разтворил едни уста, като меча дупка и извикал колкото му глас държи: — Ела тука, тукаа! Чудомир, Избр. пр, 24. Той се изпънал там далеч / и вика, що му глас държи, а друг за реч / размахал е ръце, зове и настоява. П. П. Славейков, КП III, 179. Па заплака, що я гърло държи, / йем ти плаче, йем ти песен пейе. Нар. пес., СбНУ ХI, 29. Колкото ми крака<та> (нозе<те>) държат, бягам (тичам и под.). Разг.; Извънредно силно, с всички сили (бягам, тичам, бързам), обикн., когато някой ме заплашва, гони или преследва. Децата, които често влизаха да берат сливи, щом ги видеха,.. бягаха, колкото им крака държат. Й. Йовков, СЛ, 20. Те тичаха, колкото им държаха нозете. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287. Колкото ми сили<те> държат. Разг. Колкото мога, с всички сили. В отсрещния двор отново се появи бабичката .. Затича се, колкото ѝ силите държаха към ранения. К. Ламбрев, СП, 382. И като я ритнах, колкото ми силите държат, вратата се отвори. Правя се (направя се) на дръж ми шапката (капата). Жарг. 1. Преструвам се, че не забелязвам, не виждам, не чувам нещо или някого. Дай си ми парите, не се прави на дръж ми шапката. 2. Преструвам се на глупак. Много е опасен, нищо че се прави на дръж ми шапката. Циганин кисело мляко не държи; Циганин кисело мляко държи ли. Разг. Шег. Употребява се за лаком човек, който не може да остави за после част от нещо за ядене. Циганин кисело мляко не държи, та и аз си изядох всичкия десерт.

Списък на думите по буква