ДЪРЖАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЖА̀ВА¹ ж. Админ. Полит. Основна институция на политическата власт, която се характеризира с наличие на специална система от органи и учреждения — държавен механизъм, юридическо право, утвърждаващо определена система от норми, определена територия и население, върху които се разпростира дадена юрисдикция. Образувала се бе една фактически свободна държава с конституционен режим и с българска национална физиономия. С. Радев, ССБ I, 474. Държавната уредба на гръцките робовладелски държави — робовладелската демокрация, била по-напредничава от уредбата на източните царства, защото в управлението участвували всички свободни граждани. Ист. V кл, 1980, 174. Вие [полицаите] сте царски хора, хора на държавата. Д. Ангелов, ЖС, 164. Ангарийският труд и по-рано е използуван от спахиите и феодалната държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 12. Демократична държава. Суверенна държава. Полицейска държава. Тоталитарна държава.

2. Независима страна, управлявана от свое, самостоятелно правителство. — Ние сме тръгнали да търсим невеста за този млад човек. Обходихме кажи-речи цялата държава и не можахме да намерим мома, каквато търсим. А. Каралийчев, МО, 14. Той [краен привърженик на Мацини] ходеше от столица на столица в държавите от Средна и Източна Европа и проповядваше задружна и едновременна революция, в резултат на която да се създаде дунавска конфедерация. Ст. Дичев, ЗС I, 293. — Погледнете на държавите и ми посочете две държави с еднакъв тип на управление. Й. Йовков, ПГ, 65-66.

Ѓ Бяла държава. Нов. Високоразвита и добре уредена държава, в която съществува висок стандарт и стриктно се спазват законите. Държавно осигуряване има във всяка бяла държава. 24 часа, 2000, бр. 66, 8. Системното пускане на престъпниците на свобода, без да им се търси съдебна отговорност, е явление, непознато за белите държави.

ДЪРЖА̀ВА² ж. Диал. Обикн. в планински район — събраният на едно място недвижим имот (ниви, градини, ливади и под.), собственост на един човек или на селище. Пред тях насреща на една издигната равнина, затулена от гористи баири, е държавата на нана Пасун — къщата му, нивите му, ливадите му, кошарата му, жена му и децата му. Елин Пелин, Съч. IV, 188. Младен го нямаше. Като всеки ден след напускането на кооперацията, така и сега той беше отишъл на кошарата, където имаха на куп повечко земя. Там сееха и жито,

и царевица, имаха и ливада за паша, както и малка гора в дола. С право те наричаха тая земя от двайсетина декара "държавата". Тук си имаха кошара за добитъка, въдеха и пилета, и пчели. Ст. Даскалов, БМ, 41. Кошарите му [на селото] и държавите му са накацали по всички околни урви, чуки и усои. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 28.