ДЪРЖАВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЖА̀ВНИК, мн. ‑ци, м. Лице, което заема или е заемало ръководен пост във висшия държавен апарат на една страна. Някой му [на министър-председателя] беше внушил, че е незаменим държавник и това го караше да смайва страната и чуждите правителства с непрекъснати дипломатически актове. Д. Димов, Т, 254. Като държавник пред него [Богориди] изобщо още не е изникнал въпросът за държавническите интереси на племето, от което произхожда. Т. Жечев, БВ, 42. Помни [Иречек] и погребението на известния австрийски държавник Клемент Венцел Метерних, гръбнака на европейската реакция против революционните походи на Наполеона Бонапарт. А. Каралийчев, ПГ, 186. Още от юношеските си години този своенравен, непокорен Симеонов син никога не му [на Сурсувул] се поклонил, както е редно млади люде да оказват почит на заслужил стар държавник. М. Смилова, ДСВ, 159. След като градът станал седалище на императорския комисар, а малко по-късно — столица на държавата, из улиците се появили държавници с цилиндри и черни жакети, офицери в пъстри мундири. П. Мирчев, К, 40.