ДЪРЖАВНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЖА̀ВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество или поведение, дейност на държавник. Династическите интереси на тримата балкански монарси, подхранваният от години шовинизъм и в трите държави,.., осуетяваха всякакви надежди за умереност, за далновидно държавничество и мир в тоя винаги размирен кът на Европа. К. Константинов, ППГ, 236-237. Владимир: С коя от двете сили ще ни е по-добре? Римската или цариградската опека? Борис: Имаме ли избор, сине? Владимир: Държавничество значи далновидност, отец. Б. Болгар, ПД, 135.