ДЪРЖАЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЖА̀ЛКА ж. Остар. и диал. Дръжка. Ковачът употребява водата, за да разпали по-живо огъня си. В една ръка с железно едно късче, което иска да нажежи, а с друга той държи държалката на духалото и духа ли духа. Ч, 1874, бр. 2, 42.