ДЪРЖА̀НИЕ

ДЪРЖА̀НИЕ, мн. ‑я, ср. 1. Само ед. Начин на отнасяне с другите, на действане, преценен с оглед на приетите от дадено общество морални норми; държане, поведение, обноски, маниери. — Осъждат те на определен срок. .. За добро държание, за съвестна работа освобождават предсрочно. Ив. Остриков, СБ, 128. Бойците го обикнаха и почнаха да се привързват към него най-много заради безкористното му държание. П. Вежинов, ВР, 50. Предчувствувал ли е Курбе,.. че разплатата за неговото държание на безкомпромисен революционер ще бъде затвор и заточение. Хр. Ковачевски, СК, 65. Той [Васил Кирков] изгради своите най-хубави роли с онова благородство в държанието, с онова съвършено съзвучие на жест и положение, с онази истина в израза на чувството, която е присъща на малцина артисти. Н. Лилиев, Съч. III, 371. Грубо държание. Непринудено държание. Оскърбително държание.

2. Остар. Книж. Държане (в 1 знач.). Стаята или мястото, в което ни покани дядо Никола да влезем, не беше ни стая, ни килер,.. Това място служеше на дядо Никола още,.., за държание на тютюн, чесън, лук и пр., които бяха окачени по стените. З. Стоянов, ЗБВ I, 201. Задържаните от члена на съда лица,.. ся изпращат в окръжний град за държание в затвора. ВП, 1878, 102.

Списък на думите по буква