ДЪРЖАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЖА̀ТЕЛ¹, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Лице, което съхранява, пази, обикн. обществено имущество и отговаря за него. Те знаеха, че на прежния ден Дели Матея бе прегледал църковните сметки с един-двама от епитропите, без да повика тримата държатели на касата. А. Христофоров, А, 212. За да запазят привилегиите на своето владичество, държателите на тържищните блага унищожават храни, текстилни материали и колониал. Ас. Златаров, Избр. съч II, 294. Държателите на проний, прониарите, не били сигурни, че тяхната служба ще продължи дълго, затова гледали да извлекат за най-късо време най-много изгоди от дадената им за използуване област. Ист. Х и ХI кл, 57. При молбата си за издаване изпълнителен лист, държателят на менителницата трябва да представи,.., още и протеста и обратната сметка. Хр. Даалиев, ТИА, 140.

ДЪРЖА̀ТЕЛ², ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Техн. При различни машини — приспособление за закрепване, което служи за захващане или притискане на обработвания детайл, за свързване на някоя машинна част с друга или да я прикрепва към друга и под.; държач. Към металорежещите машини има редица приспособления, като например държатели, които служат за центровка и за хващане на изделието. Д. Вълков, Х, 209. Съвременната [електрическа] лампа има жичка от волфрам,.. Жичката се окачва на държатели, закрепени към лампената колонка, и всички тези части се поставят в стъклен балон. Ел. ХI кл 1965, 65. Държател на маркуча на дъждовалната машина.