ДЪРЖАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪРЖА̀Ч м. Техн. Държател². Влагането на държачите на светещата жичка при електрическите крушки е по-лесно изпълнимо, защото при тях не се изисква плътност, а само изолиране на отделните държачи. П. Минков и др., ЕФМ, 50-51. С пластинки от тези своеобразни твърди сплави, запоени към върха на държач от обикновена стомана,.., е възможно да се обработват и най-твърдите метали и сплави, и то на високи скорости. НТМ, 1961, кн. 9, 19.