ДЪРЗА̀Я, ‑а̀еш, мин. св. дърза̀х, несв., непрех. Остар. Дръзвам. — В този проклят Шумен намерват ся оше дързостни хора, които да ни застрашават... — Да ни застрашават ли? извика Джамал бей, като ся усмихна презрително... кой дързай? В. Друмев, НФ, 66.