ДЪ̀РЗО нареч. Остар., сега поет. Дръзко. А кривдата кръчмарю дума дързо: / "Я, чуй! Остатъка ми връщай бързо!" Ем. Попдимитров, СР, 172. По-после хитро се назад повърна пак / и мост от кораби стъкмява той набързо / и се префърлюва отвъде сърчно, дързо. К. Христов, БПр, кн. 8, 1.