ДЪРЛЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЪ̀РЛЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от дърля се. Какво ще спечелиш от тая пуста агрономия?.. Едно дърлене със селската простотия, едно каране със сиромашията, друго нищо няма да ти остане. Г. Караславов, Избр. съч. II, 160.