ДЪРМОНЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Диал. 1. Пресявам нещо с дърмон (Н. Геров, РБЯ).
2. Бия някого (Вл. Георгиев и др., БЕР). дърмоня̀ се страд.